за протокола - жена, хетеро.
сега за страха - страх ме е,
че някой изобщо може да смята гейовете за по-кретивни, само защото са гейове. все едно аз да ви кажа, че жените по-добре готвим за мъж или по-добре правим свирки или по-красиво се изразяваме, само защото сме жени.
тук идва истинският ми страх - псевдожеланието ви за интеграция. ако искаш да се интегрираш в обществото не му навираш в носа, колко си различен, а се опитваш добронамерено да се впишеш в него. което за мен, казано набързо означава - не ми обясняваш, колко си креативен, а просто работиш; като дойдеш на работа не ми разказваш колко готино си се чукал с друг мъж - неприятно ми, както ми е неприятно и хетеро колежката да ми разказва - на работа ли сме дошли или какво? ако искаш показност - ходи се снимай за списание. ако се обличаш различно - бъди така добър, да знаеш, че е различно и не очаквай да го харесвам - бъди доволен, че го приемам. ако искаш да си част от обществото - не си прави дискотеки за гейове, или поне не ходи само там...къде, къде по-добре звучи да направиш клуб, в който всички да се забваляават/
честно казано - мързи ме да пиша - с 2 думи - страх ме е, че не искате да сте част от обществото, но постоянно го обвинявате (обществото), че не ви приема. за да ви приеме, трябва да уважавате неговите правила и да градите отношения с него...а и искрено да ви призная - тва цялото с интеграцията е адски тъпо - гейовете сте част от обществото - вие сте наши колеги, синове, братя, приятели...обаче не - вие трябва да имат гей-общество, гей-организации, гей-ба ли маа му кво...ей така - за да не забравяме ние, че сте различни!
ей от тва ме е страх...а че си по-креативен, само щото си гей - тва е смешно...много по-смешно от доста неща, които гей-обществото нарича "предрасъдъци"

Сега в пустинята бушува дъжд...