|
Сравнително наскоро тук в този форум стигнахме до изказване на тези за това кой е основния проблем на ЛГБТобщността в България. Аз изтъкнах тезата, че "Основния проблем на ЛГБТ "общността" в България е поквареността и пошлостта на самата ЛГБТ "общност" в България. "
С този постинг ми се иска да обърна малко повече внимание върху причините за всичко това, като се опитам да представя една утопия, в която вероятно на немалко гей им се иска да живеят.
Така, нека си представим, че нашето общество е безрезервно толерантно към гей-връзките точно колкото е толерантно към хетеро-връзките.
Нека си представим, че пред едно младо момче или момиче, което сподели на родителите си, че харесва сексуално хора от собствения си пол, не съществува риска да бъде изгонено от семейството си и да бъде лишено от ценни ресурси, важни за успешната му бъдеща кариера.
То ги е запознало с гаджето си, гаджето й/му идва на гости точно като гадже, а не като "приятел"/"приятелка" от училище, от езиковия курс и тн.
Нека си представим, че и приятелите на това момче или момиче се отнасят с точно такава доброжелателност към гаджето му, както ако гаджето беше хетеросексуално.
Нека си представим сега, че това момче или момиче е вече пораснало, завършило университет или добро средно образование и работи с екип от хора, които колкото и многобройни да са, по никакъв начин не демонстрират неприязън към това, че колегата им е хомосексуален.
Те също познават партньора на колегата си и на фирмени партита, излети и т.н. и са изцяло доброжелателни към двойката.
Съседите от квартала - те познават двойката и не казват зад гърба й "гадни педерасти".
Нека сега помислим - какви отговорности предполага тази свобода и толерантност, каква е моралната цена, която ще трябва да бъде платена за тях.
Родителите - дали ще им е безразлично, ако през вечер в дома им идват различни и нови "гаджета" на техния син/дъщеря ? Вероятно - не.
Приятелите - какво ще си помислят и ще си говорят те, ако нашия човек ги е запознал с гаджето си, ходи заедно с него на "смесени купони", а същевременно го виждат тук и там с нови и нови мъже/жени ? Вероятно - не много приятни неща.
Колегите - дали пък и те няма да упражняват "социален" и "морален" натиск върху колегата, за когото знаят, че има партньор от години, а често го виждат след работа насам-натам с други мъже/жени? Вероятно - няма да се въздържат го правят.
Съседите - дали ще са безразлични, като знаят с каква вероятно цел влизат всички тези мъже в съседния апартамент ?
А пък скритичко е много по-лесно. Без "излишни" критики, нали ?
Когато родителите и приятелите ти не знаят, че си гей, можеш да представяш всеки един свой партньор, с който те засекат на улицата и с който "дискретно" си правил секс на нечий "терен", като "един приятел", без да ти задават излишни въпроси и да ти държат сметка от типа "абе нещо много през просото я караш, внимавай"?
Когато колегите ти не знаят, че си гей, ти можеш до второ пришествие за тях да останеш "съвестния и уважаван служител Едикойсиев" за когото да мислят, че "е бил много задружен с неговите колеги от университета- ето, те и сега го чакат след работа; колко сплотени могат да бъдат хората, ех ! Пък ние с нашите колеги от университета от толкова време не сме се виждали"
Когато съседите не знаят, гей-партньора е "съквартирант" , а многобройните секс-партньри са "гости".
Схващате за какво говоря, нали ?
Говоря за точно това усещане на безконтролност от страна на обществото, липса на всякакви задръжки, с които живеят немалко гей.
И ако постоянно, включително от представители на гей-организации се твърди, че "повишената сексуална активност" (тоест безразборния секс) при гей-хората е нещо, което трябва да се приеме за даденост и няма никаква връзка с техните проблеми и социален статус, то нека се запитаме - ако това е една от най-присъщите и неотменими черти на гей-хората, реално ли е да очакваме, че те са ГОТОВИ и че ВСЪЩНОСТ ИСКАТ да платят цената на толерантността, която българското, традиционно моногамно общество би изискало да платят, за да бъдат приети като "нормални" ?
И не са ли тези масови нежелание и страх за "coming out" с основна причина "няма да бъда разбран/а" всъщност едно лицемерно заобикаляне на моралната санкция, на критериите за "нормалност", които хетеросексуалното общество би наложило, ако гей-хората излязат "на светло" пред него с полигамията си ?
И как мислите - когато става въпрос за толкова силен културологичен сблъсък между моногамен и полигамен начин на живот - реално ли е да мислим, че в нашия кратък живот една голяма, издигнала в култ моногамността обществена група би възприела малката, издигнала в култ полигамията като "нормална" ?Редактирано от peterbio на 07.04.06 20:44.
|
Цената на свободата
