Добре. Нека боговете имат милост към душата ми, ако го прекаля, но ще започна първо с началния постинг:

През последните няколко години имах възможност и от наблюдения и от първа ръка да понавляза в "организираното гейство" :) имам предвид гей организациите. Усилията на доста хора бяха вложени в тези начинания в комплект с добри намерения... Резултатите обаче изобщо не оправдаха инвестираното в тях време, енергия, средства...

Ами как ще оправдаят, като самите организатори се държат така, сякаш това, че някой иска да направи нещо им е в пречка? Често пъти дори неща, за които не са нужни почти никакви усилия, но които биха капнали масълце на колелата на машината се пренебрегват а после се задават въпроси какво става та нищо не става.

Въпросът ми или по скоро изводът ми от всичко е, че изглежда "Организираното гейство" не върши работа и май не е пътят за решаване на нашите проблеми.

Ами на практика организираното гейство си е опит за свикване на гейовете под знамената на някакви си организации, като историята достатъчно ясно е показала, че всяко свикване на някаква общност под знамена често пъти завършва с нещастия за самата общност и с нейното съсипване.

Вие как мислите...

Ами това си е двустранен процес и честно казано пречките са основно вътре в гейството, ако можем да го наречем така.

Да вземем например целуването - на мен ми е еднакво неприятно да видя да се целуват две жени или двама мъже, колкото и момче и момиче, които са се награбили да се мляскат някъде, така че с тази точка приключваме, поне що се отнася до мен.
Имам предвид мляскане и лигавене на обществено място.

Що се отнася до останалото обаче ще кажа само едно нещо, но дано тези, които го прочетат си направят съответните изводи, дано се замислят и дано се опитат да направят нужните промени в себе си, защото ако не се направят промени нещата ще си останат същите.

Какво правят повечето гейове?

Колко от тях са намерили смелостта сами да приемат себе си такива, каквито са?

Колко от тях са намерили силата да кажат на близките си?

По последния от тези три въпроса имаше тема и тя дава достатъчно храна за размисли.

По предпоследния може да се поспори доста, но в крайна сметка ще затънем в блатото на субективното, а ще признаеш, че когато някой бъде притиснат да си каже неща, които го притесняват той рядко ще каже истината.
Факт е обаче, че за да не кажат на близките си доста от гейовете се притесняват как ще бъдат приети, което неизменнно резонира и върху тяхната собствена хармония.
Е... как можем да искаме човек, който не успява да изгради у себе си хармонията да приема околните... особено ако очаква от тях удари, било словесни, било физически?

По първия от трите въпроса ще кажа следното:
Гейовете се държат в едно сплотено ядро, което не приема никого - нито злонамерени, нито добронамерени елементи.
При това положение какво искаш? Изолацията е гарантирана и единственото, което ви остава (може би не на теб, но на доста от момчетата, които предпочитат да го правят с момчета) е да си останете едно затворено общество, което няма шанс да бъде прието от останалите по простата причина, че то не е готово да приеме останалите сред себе си.

За тези, които сметнат думите ми за груби - извинявайте.

Малко неща на този свят са така непростими, както ненужната и безпричинна лъжа.