Поучителна история, заклеймяваща войната.
Не се търсеше толкова любовната нишка в повествованието, а това което разрушава войната.
Хубавото е, че правото на обич - при това хомосексуална, е показано като изконно човешко право. Че да обичаш не е грях.
Кенан сънуваше, че са дошли мюсюлманите и убиват всеки християнин.: - Я ни сум педер! Я сум мужкарац! Така викаше в съня си, готов да се отрече от сексуалната си ориентация. Събудил се обаче, мълвеше: - Милане, волим те!
Така е... Човекът е и слаб, и силен.
Може и да се влюби и да разлюби. Кенан остана верен на любовта си. Но Милан ? Този филмов образ не беше убедителен. Аз усетих увлечението му към Кенан като типичен мъж към жена. Той имаше не приятел хомосексуален, а частно завоевание, нещо което никой не биваше да има... Той го ревнуваше и накрая го изостави, разбирайки че е правил секс с Ранка. От разказа на Кенан, добре се разбираше, че това не е секс с жена, а направо изнасилване на хомосексуалния от жена... Милан не прояви и капчица разбиране. Отиде на фронта за да го убият... Тъпа фабула, тъпо решение, даже и слабо актьорско присъствие.
Това което блестеше във филма, беше човещината. Тази която може да получиш и да ти отнемат. Тази която може да дадеш и да не те разберат. Тази , която кара копелето на Ранка да възмъжее, а бащата на Милан да произнесе:- Вървете на Запад!
Филмът завършва с виртуалното изпълнение на чело от Кенан и думите му: - Не сте чули? Трябваше може би да свиря по-силно...
Момчета, за да Ви чуят, свирете по-силно, виртуозно, с човещина...