Здравей, първо бих искал да се извиня от името на някои пишещи тук за неадекватното им поведение. Те не са виновни. Вероятно са им се случили неща, от които много ги е заболяло. Да бъдем съпричастни и да им покажем, че въпреки тяхната болка и горчивина, ние ги подкрепяме

Аз съм гей. Работя в гей организация и съответно съм открит за обществото, приятелите си, колегите си в университета и т.н. И няма как другояче да бъде. Трябва да бъдем, аз и моите колеги, примери за други млади хора, които все още се страхуват да бъдат себе си навсякъде. Да им вдъхваме кураж и увереност, и надежда, че светът ще стане по-добро място за нас.

Аз живея с майка си и брат си (9 годишен). НИКОГА не сме имали откровен разговор по темата. Дори и след като започнах работа в гей организация (за което тя знае етсетвено). В тази ситуация нещата сякаш изглеждат очевидни и за мен и за нея. НО разговор не сме водили. Тя не познава нито едно мое гадже, нито един мой приятел или приятелка гей. У нас никога не са преспивали други момчета. Не защото тя не би била стгласна, а защото аз бих се чувствал неудобно. Рано или късно такъв разговор ще има. Неизбежно е. Смятам, че едни честни приятелски отношения каквито са нашите, предполагат да бъдем откровени докрай. Пък и ще си спестим много въпроси и неудобни ситуации. За брак и деца не сме говорили. Тя е съвременен човек и смята, че въпросът със семейството и децата е личен избор и никой не бива да бъде каран да дарява някого с наследнци. Все пак става въпрос за моя живот. Тъжно ми е само, че тя знаейки, я боли от това, че може да не съм щастлив, да бъда сам и т.н.

Защо още не съм поставил темата ребром - НЕ знам, нямам отговор на този въпрос...

"Ние не знаем какво искаме, но го искаме от сърце"