Най-вероятно и аз ще те разочаровам, за което искрено съжалявам.
Западна Европа е най-голямото разочарование на живота ми (досега, де). Може би и моите очаквания са били прекалено високи. Каквато и да е причината, четвърта година живея на другия край на Европа, и поне един път седмично проклинам минутата, в която съм прекрачила българската граница за сефте. Причини - много, повечето лични, другите - очевидни. Хората тук не са никак толерантни към каквото и да е, и не вдигат шум около тва кой си и какъв си, просто щото не им пука за теб. Дали си свестен или си бутниколиба, дали си здрав или умираш - все им е тая - те си имат техни си проблеми да си решават. Затварят се по къщите си, возят се в колите си, не общуват с никого извън къщи и работа, повечето дори не познават съседите си. Може и да толерират сексуалността на другите, но толерират тази на техните си "други" - тукашния проблем е расизма, също и национализма в най-изродените му форми - тук и малките деца знаят, че ако човек не говори правилно техния език, той е лош човек, еле пък ако и кожата му е по-тъмна...
Обикновените завистници, простаци и сметкаджии на дребно ги има навсякъде, където кракът ми е стъпвал - или си ги има навсякъде по default, или аз имам вграден магнит за такива.
Колкото до по-високия стандарт на живот - дори и от тукашните не всеки може да се уреди и да живее така, както показват на филмите по телевизията. А тези, които могат - плащат данъци до откат. Или бачкат като въртоглави. А най-често - и двете.
Не искам да кажа, че в БГ животът е песен - ако беше така, нямаше и да ми мине през акъла да стегна куфарите. Основното, покрай което се въртят мислите ми, е че кадето и да си, който и да си и квото и да правиш, винаги ще има нещо дето да не е наред. Ерго - ако не си щастлив с тва, което имаш тук и сега, значи никога няма да си щастлив където и да е, с квото и да е. Перфектния свят го няма. Сигурно му е писнало от тъпотия и си е отишъл. Така че свиркай си и си живей живота, както каза ти - той е кратък, и няма време за кофти настроения и размисли върху думичката "ако"
И накрая отговор на последния ти въпрос - да, горда съм че съм българка, не заради това, което България е или не е, а защото това е, което съм.
|