България я е имало и ще я има докато ИМА в нея БЪЛГАРИ.
Наистина животът ни направи космополити.
Мисля обаче, че всеки носи в себе си част от българската история, нрави, култура и може да се насмее на байганьовщината в себе си и околните.
Понеже извика духа на Паисий...Там, в Пирин, над Банско където е израстнал, в шепа пръст, дълбоко в канарите и до днес е впила снага една вековечна мура. Този гигантски иглолистен колос е вече на 1 380 години.
Представи си колко поколения са присядали под тази мура, поглеждали са небето, към връх Тодорка и са пускали по една въздишка.
Въздишка по времето, което не ни е подвластно.
Въздишка по мига, който никога не ни е достатъчен.
Въздишка по любим.
После са ставали и са тръгвали. Всеки по своя път. Всичките те са били и ще бъдат БЪЛГАРИ.
Там са сядали хора от всички нации на света...и бели, и черни, и червени, и жълти. Клатели са глави пред исполина, но са си оставали чужденци. Ние не сме собственици на тази мура. Просто сме чеда израстли в пазвата и.