Простото любопитство, защо ли..., го асоциирам с нещо 'просто' и нисссшо, като нямам нужда да се задълбочавам! 'рУпането' не ми е приятно да ме препраща към селссското, респективно - манДалитетно.

Неприятно ми е, че ще маркирам това от Приньо*:

'..след като радуваш токова..'

'..функциониране на Джемини засегат периода..'


`Що такива орнаментики на дипломиран фололог и приятелчета да забелязвам, като УуууслУжливо ги подминавам!

Безсилието често го свързвам със септична интелектУална импУтентност.
Какъв ли е сега случая! В същност, част от тъмния спектър на човешката просЛОЙка ме омазва. х-), ама ще се оправя.
Нищо лично!

От кого да се 'засЕгам'? Чии 'раДуваници' да приема за капацитетни?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите