Тъй като постоянно се злоупотребява с това кой за какво бил уведомен, едно важно уточнение : Поради желаението да осигури на членовете си много важната за тях дискретност, БГО Джемини е възприела през годините практиката да не изпраща писма по пощата, а само по e-mail. Всеки, който е подавал заявление за членство е видял там запитването за предпочитан начин на комуникация. В резултат на това цялата кореспонденция на Джемини се движи по електронна поща. Съдът обаче не признава електронните писма за доказателство. Което означава, че цялата вътрешна комуникация не може да се използва за доказване на нищо. Нито за това, че малко преди оспорваното сега от Магдалина общо събрание тя е казала да не я занимават повече, защото Джемини не я интересува повече, нито за това, че е уведомена по електронна поща за решенията на това общо събрание. Реално в момента всеки може да каже, че не е уведомен за нищо. Тук се сблъскваме с парадокса - електронните писма нямат правна стойност, но ако Джемини започне да изпраща писма по пощата ще остане без членове, защото никой не иска роднините му да вадят от пощенската кутия пликове, изпратени от гей организация.
През пролетта на 2004 година Джемини беше до положението, че имаше няколко члена и почти се беше разпаднала. Почти никой не вярваше, че организацията ще оцелее. Само няколко човека се захванахме с реанимацията й. На всички беше ясно, а и сега е, че в периода преди това има натрупани много неуредици, неясни решения, неуредени междуличностни отношения, неуталожени страсти, нереализирани очаквания, натрупани недоволство и дори озлобление. След като станах председател много хора искаха да ми разказват случки от миналото, да ме "просветляват" кой, кога и къде какво е казвал или правил. Аз отговарях, че това не ме интересува и че нямам никаво желание да знам какво е ставало в миналото, най-малкото за да не се чувствам омърсен.
Та едва ли някой някога е твърдял, че допреди август 2004 не е имало нередности. Винаги се е знаело, че има много неща за които ако някой реши да се заяде може да се хване. Но никой не вярваше, че това ще стане... Имаше няколко месеца затишие, след което постепенно започна да става ясно, че Джемини няма да умре. Тогава се появиха и първите признаци, че някои хора ще търсят реванш. Дори и досега не знам за какво...
Юридическите параметри на нещата се изясняват малко по малко, остават моралните. И тъй като те са особено ужасни в случая, аз само ще задам въпроси. Към "ищцата" Магдалина Генова:
1. Вярно ли е, че когат през август е получила e-mail за Общото събрание е отговорила, че Джемини вече не присъства в нейния дневен ред и не я интересува. Ако не - кой точно в офиса на Джемини е изфабрикувал този мейл?
2. Как тя оценява работата си в този Управителен съвет на Джемини, който доведе организацита до пълния й крах. Къде вижда тя своята отговорност?
3. Вярно ли е, че за цялото време в Джемини не е дала и стотинка членски внос?
4. При положение, че (и благодарения на този УС, в който тя е участвала) Джемини е била разбита, как вижда тя изхода от кризата през лятото на 2004. Щом това, което е направено е незаконно, какво е трябвало да бъде направено? Как точно тя е искала да участва в този процес, а и е било попречено?
Това са само някои от въпросите, чиито отговори ми е любопитно да видя. Но не вярвам. Затова това е последния ми постинг по тази тема тук. Нямам какво повече да кажа. Просто ми се гади....
Редактирано от prinyo на 22.02.06 18:12.
|