Като дипломиран филолог мога да ти кажа, че проблемите ти с българския език не са само на пунктоационно, но и на семантично ниво.
Но говорейки за пунктоация - има хора, изучавали езика с десетилетия, които не си позволяват да откриват неща, "които не са им точни".
За да изчистим нещата започваме по ред. Правописът и правоговорът на съвременния български език могат да се разделят на книжовен и диалектен. В този смисъл- човек или пише и говори правилно (според книжовната норма) или не.
Законите в Книжовния български език се определят от Института по български език към БАН чрез издаваните от него академичен речник, академична граматика и т.н. Това, което пише там е закон за всички - то е норма с която всеки се съобразява и кото всеки изучава (например в училище). Дали нещо е остаряло, дали има място или не в книжовния език, се решава от Института по български език.

Да вземем например "учителствУВа" - глаголите,които се пишеха с "УВА " бяха част от книжовния съвременен български език въпреки, че наставката се беше изгубила в разговорния език и много хора роптаеха срещу нея. Но отпадането й стана факт едва след като Инстутът реши така.

Сега много хора роптаят срещу пълния член например. Сигурно и той рано или късно ще изпадне от правописната норма така, както е изпаднал вече при правоговорната (в говоримия книжовен съвременен български се използва само кратък член). От друга страна след изчезването на падежите членуването е единственият граматичен начин да се изразяват субектно-обектни отношения (пълният член означава субекта - сиреч инфинитив) и не вярвам, че ще се намери сериозен филолог, който да се застъпи за това.

Що се отнася до 'обикновен' - 'обикновено', тук езиковата логика е подобна на 'старЕц'-'старци' (отпада Е-то). Промяната се дължи на промените с еровете, случили си в "средно-българския"- силните ерове са се вокализирали (ь->е, ъ->[ звук ъ ]), а слабите са изчезнали. Ако на някого му е интересно мога точно да покажа какво и как е станало.
Тоест правилото за двойното НН има своята причина и обяснение в историята и естественото развитие на българския език. Тогава, когато хората, които се занимават и изучават езиковото развитие сметнат за необходимо правилото да изпадне от книжовния език, тогава всеки ще може да си го пише както му звучи.

Разбира се всеки българин е носител на езика и има право да го употребява по начина по който му харесва. Може да купува "хлеб и млеко", да казва "него го" и т.н. Тъй като всеки знае и използва някъква - позната нему разговорна форма - говор, диалект или наречие.
Но всеки трябва да има предвид, че другите хора го оценяват освен по всичко останало и по изказа, който използва. И употребата на некнижовни форми на обществени места най-често води до неодобрение. Това се отнася както до говоренето, така и до писането. Без значение какви опрвдания и тези е изградил за себе си някой, писането в публични места, несъобразено с нормите на съвременния български книжовен език означава само едно - неграмотност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите