|
|
| Тема |
 Гей по рождение |
|
| Автор |
timmy (bellus) |
|
| Публикувано | 09.02.06 18:59 |
|
|
|
Не знам но колкото повече се замислям толкова повече си давам сметка че винаги съм бил гей, от както се помня. Ще знаете че хората наистина се раждат с предрешена сексуална ориентация. Мога да ви дам много примери. Един от първите ми спомени е как майка ми ми казва че дядо Мраз няма да ми донесе подарък ако продължавам да си слагам червило  , че съм момче и че не е редно. Това сигурно ме е уплашило защото от тогава не се е случвало (за вбъдеще, не знам.. лол). Или пък си спомням че обожавах да си играя с плюшени животни и един ден съседското момиче с което много си играехме ме погледна малко учудено и ме попита: "Абе ти нямаш ли коли и камиони??" Ами имах май, ама кой знае къде бяха забутани.
Какво друго... в детската градина за кратко бях единственото момче в групата по балет (докато баща ми не ме спря - не било за момчета!). Като по-голям (8-10 г.) пък много обичах да помагам на майка ми в гладенето, примерно на носни кърпи или покривки (??). Да не говорим че се бях научил да плета с игли от баба ми, която беше невероятна плетачка и беше много доволна че поне един човек от семейството проявява интерес към занаята й.
Най-голямото шоу обаче беше на Равда една година, когато бях на 11. Бяхме излезнали да ми се купува нов бански и баща ми не можеше да разбере защо непременно исках плувките ми да бъдат толкова тясни че болезнено да ми се впиват в задника. В продължение на 30 минути спорихме по темата: удобни но отблъскващи бански които "не ти притискат това онова" или еластични супер тесни маркови бански които наистина ти притискат това онова но пък изглеждат супер! 
Държа да отбележа че никога не съм бил прекалено женствен или нежен и хората които знаят за мен ми казват че не изглеждам гей обаче тези епизоди от детството ми ме убеждават че независимо от външния вид, средата, и т.н., гей не се става. Хората просто се раждат с тази ориентация. Не случайно като казах на майка ми че съм гей тя, след ред сълзи и сополи, си призна че дълбоко в себе си винаги го е знаела. Сега си давам сметка защо... 
| |
| |
| 
|
|
