Петър поставя на преден план въпросите : "Можеш да изневериш, но не искаш" и "Искаш да изневериш, но не можеш".

Разсъждавайки по първия въпрос, мога да кажа, че трябва да си много силна натура, устойчив психически, за да устоиш на съблазанта. Ще устоиш и ще останеш верен на любовта си, ако много силно обичаш и вричайки се на тази обич направиш така, че да я задържиш като най-хубавото нещо, което си имал. Можеш да изневериш Петре, но тогава няма да го има онзи трепет с който да кажеш: "- Аз обичах истински, веднъж и бях надарен с най-великата обич!"
Мислейки по втория въпрос, мога да кажа, че всекидневието непрекъснато ни предлага изкушения. Можеш да изневериш... Но ако силно обичаш някого, не изневеряваш.
Даже и да живееш в консервативно общество, град/щат/, винаги можеш да отидеш другаде и да "кръшнеш". Някои двойки даже приемат "отворена връзка" и не се притесняват да "кръшкат".
Ако обаче се замислим върху друга дилема :"Хубаво ли е да си верен само на един човек и да не опознаеш секса от много страни" или "Верен оставаш на един и слагаш край на увлеченията", май ще отворим друга страница...