далеч на Запад (от Властелинът на пръстените: Завръщането на краля)

отпусни морната си главица
нощта е вече тук
ти до края пътя извървя
спи сега
и сънувай онези дето бяха тук по-рано
те те викат
от необозримия далечен бряг

защо плачеш?
какви са тези сълзи по страните ти?
скоро сам ще видиш
че всичките ти страхове ще повяхнат
на сигурно в обятията ми
ти само спиш

какво съзираш на хоризонта?
защо глас надигат белите чайки?
отвъд морето
бледата луна изгрява
корабите са дошни за да те отведат у дома

и всичко ще се превърне в сребърно стъкло
светлинка върху водата
душите заминават

надеждата умира в света на нощта
през падащите сенки
извън всяка памет и време
недей да казваш
че стигнали сме ний до края
белите брегове ни зоват
ти и аз ще се срещнем отново
и ще бъдеш в моите обятия
все така спящ

и всичко ще се превърне в сребърно стъкло
светлинка върху водата
сивите кораби отплават
далеч на Запад

_________________________

Into the West

Lay down
Your sweet and weary head
Night is falling
You have come to journey's end
Sleep now
And dream of the ones who came before
They are calling
From across a distant shore
Why do you weep?
What are these tears upon your face?
Soon you will see
All of your fears will pass away

Safe in my arms
You're only sleeping

What can you see
On the horizon?
Why do the white gulls call?
Across the sea
A pale moon rises
The ships have come to carry you home
And all will turn
To silver-glass
A light on the water
All souls pass

Hope fades
Until the world of night
Through shadows' falling
Out of memory and time
Don't say
We have come now to the end
White shores are calling
You and I will meet again

And you'll be here in my arms
Just sleeping

What can you see
On the horizon?
Why do the white gulls call?
Across the sea
A pale moon rises
The ships have come to carry you home
And all will turn
To silver-glass
A light on the water
Grey ships pass
Into the West

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите