‘В живота му е имало много, много секс и толкова, толкова малко обич.’

Зад тази ключовата фраза виждам едностранния ти поглед към всеизвестен модел на поведение пораждащ прооблем на някой гейове.
Въпроса/мнение “Дали 50+ годишните са склонни да дадат шанс на някой връстник?” абсолютно точно е възникнал в Hairy и минава през Гардиън с отговора – ‘не’. Той е валиден и за времето когато са били и на 20, и на 30..., не мислиш ли? Само секс с много партньори не е от липса на обич или в търсене на любов.
В самата фраза има и вътрешно противоречие. Модела ‘много, много секс’ не се връзва с получаване на ‘обич’ от секс, и с потребността да си постоянно с партньор.
Тази типология, пък, съвсем не се връзва с описания модел на живот и въпроса ти ‘накъде отиваме’. (Значи и ти.) Ти включваш индиректно всички. По полека, приятел.

Потребността да си с някой включва и периоди на безразборен секс; изключва разнообразието за спорт. (има и чисти варианти) ‘Съвместния живот с друг мъж’ не включва ‘много, много секс’ с различни партньори. Срещал съм гейове, които зад оправданието ‘така си търся постоянния’ минават през всякакви... и все нещо... не е точно. И хетеро да бяха, разнообразието си влече всякакви секс.ориентации.
Отговаряш на Гардиън, с допълно пояснение, че в описания живот има ‘упорити... опити за "търсене на щастието"’. Ако в описания модел с ‘много секс‘ май щастието е в многото секс, само! И като прибавя логиката за съвместния живот, виждам как с всеки нов партньор, съвместно временно, открито и... после, след години....вайкане. Семейните начала от 50 и нагоре.... трудна работа, ако си бил сексуален спортист. Не ми се връзват историята на 58 годишния и следващите послания въпроси.

Интересувал си се ‘Ей-така - за да си дам отговор на въпроса "а какво се случва на 58?",’. Въпроса е принципен. Зад него виждам скрит и собствения ти страх от бъдещето. Нормално е де се страхуваме, но страха, търсене на отговора не е ли предизвикан от оценките за личните грешки..? Зададох си и въпроса “От какви подбуди си провеждал това лично изследване?” Да те гони алтруизъм, възможно е, но липсата на вътрешна обусловеност на поста ти, несъвместимостта на изследване и въпроси, отговорите, ми обесняват подбудите ти.
Изкарваш останалите, че са ти проспали въпроса ‘накъде отиваме’, а самия ти, всъщност, не си разбрал, как коректно и тактично ти се отговаря и ти се дава отговор на личните въпросителни. Бих добавил нито съвременната хомофобия, нито организациите ще влошат или решат проблема - лични грешки, природна даденост.

Разбра ли как абсурдно си кръстосал гейски модели на живот – моногамния и безразборния? Ако беше описал живота на гей двойка, която м/у 20 и 30 (примерно) са се намерили и живеят заедно, очакват законови основания, много бих ти повярвал, че зад постинга/тема искренно търсиш отговори от подобните на теб.
Съжалявам, че трябва да го кажа, ама като бисексуален, такава голяма загриженост за гей двойките... много е необеснима!(макар, че отдавна виждам друго) Не искам да те уязвявам, но много въпросителни образуваш, а и не само в мен!
Пп
Пазнавам няколко двойки с над 10 години партньорство.