Проблема на много от мъжете на средна възраст днес е че по тяхно време не е имало такава благоприятна (горе-долу) среда за изява на личността както сега и избора да водиш гей живот никак не е бил лесен и от емоционалната (връзки) и от физическата (секс) му страна. Тогава не е имало гей чатове, клубове, гей организации и др. Имало е едни градинки и тоалетни и реалната опасност милицията да ти влезе в дирите ако ходиш по такива места. В резултат на което много гей мъже са поддтискали чувствата и желанията си, една част са възприемали хетеросексуален начин на живот, други са се осамотявали, а на трети, въпреки че не им е пукало и са си търсили гей контакти, не са намирали сериозни партньори за трайни връзки (естествено, имало е и изключения сигурно).

И сега изведнъж те са на по 50-60 г., нещата са се променили, виждат млади гей двойки, виждат освободени момчета и момичета и изпитват нуждата да си наваксат пропуснатото. И откъм секс и откъм чувства дори. Човешко е. Обаче за много от тях е вече късно и затова се чувстват самотни и се налага да си осигуряват компания срещу заплащане. Малко е тъжно защото ако някога са имали свободата да си осигурят нормален начин на живот според предпочитанията си може би са щяли да си намерият спътник в живота с когото да споделят старините си. Може би не - кой знае. Това поне е моето мнение. Ето, за себе си мога да каже че все още чакам моя принц въпреки че от тийнейджър общувам с гей хора. Надявам се преди да наварша 30 (ако не и по-скоро) да съм "семеен"