|
Той е на 58. Несемеен, неосъждан, няма деца или ако има, те отдавна са израстнали и не го търсят много-много. През целия си живот се е разбирал с всички, всички колеги са му завиждали за отдадеността към работата и за добрите пари, които взима. Родителите му са починали преди години още, а близките му роднини - улисани в тревогите и проблемите първо около децата, после около внуците, отдавна са се отчуждили от него. Заобиколен от много смях, купони, приятни вечери, свещи, романтика и секс на 22, смях, купони, приятни вечери и секс на 33, приятни вечери и секс на 40, секс на 50, сега единственото, което го заобикаля са многото вещи, събирани през всички тези години съзнателен живот. Вещите и евентуално - кучето или котето. Кожата му е повяхнала и има бръчки, косата му отдавна не е гъста, има коремче и онези-там-хронични проблеми със сърцето, появили се за първи път на 45.
Той още ходи на работа, защото възрастта за пенсиониране още не е дошла и вижда всеки ден повечето от своите колеги - семейни, с по 10, 15, 20 години съвместен живот. Те има при кого да се приберат, има кой да ги попита "как си" и наистина да се интересува от това, има и с кого да се скарат, ако кучето пак е разсипало онези-там-неща. Има при кого да се гушнат вечер, макар че сигурно отдавна им е писнало да правят секс с този човек - пък и той или тя ги обича такива, каквито са - променени с възрастта, погрознели и може би леко оглупели.
Самотен е. Колко самотен е, по дяволите ! Понякога му се иска да вие като куче от самота, но няма кой да го чуе и затова не го прави.
В живота му е имало много, много секс и толкова, толкова малко обич. Той се опитва да не мисли за това - или прекалява с алкохола, или пък продължава да търси удоволствието от секса, но в платената му форма. Направил си е 4 профила в различни сайтове за запознаства, но никой, естествено не му пише - старостта плаши. Единственото, което получава в отговор на някои свои плахи предложения за една най-обикновена среща за по кафе са "Ходи се шибай, дъртак" или "50 лева на час". Един гей на 58 в България.*
Та, другари, какво правим, накъде отиваме ?
И предвид отново засилващата се вълна от хомофобия, на която сме свидетели последната година (нещо очаквано от Елия и мен преди 2-3 години) - тези от нас, които са от 20 до 30 годишни - считате ли, ама без розовите очила, че масовото българско съзнание ще може до 10-15 години да се промени така, че когато станем на 40 или 50 години, съвместния живот с друг мъж да не е нещо, заради което хората ще се подиграват (като най-"неувреждащо" психиката и физиката действие), а нещо - "нормално" ?
А за тези, които се чувстват представители на гей-организации - имате ли идеи за проекти, с които да намалите ужасната социална изолация, в която гей-мъжете над 55 са (само)поставени СЕГА?
*Въпросния събирателен образ не е измислен. Това е събирателно описание на житейската ситуация на поне 25 реални гей-мъже на възраст 55-65 години от София, Пловдив и Варна, с които съм провеждал лични, но предимно онлайн разговори в последните 3 години.
(Ей-така - за да си дам отговор на въпроса "а какво се случва на 58?", а не за да си уговарям секс с тях, както очаквам някой злобничко да подхвърли :)
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от peterbio на 01.02.06 16:18.</EM></FONT></P>Редактирано от peterbio на 01.02.06 16:20.
|
Живот като на кино - 50 лева на час.
