В практическо отношение... си е загуба. Но в човешко - опит, познание за мъжа и на какво е способен. Идеално средство бързо да се ориентираш. Това е с казармата...., докато е задължителна.

Примерите които предлагаш доказват само едно - нищо не са схванали от безмислиците на времето в казармата. Ако са се възползвали от лошия опит, извън казармата се щяли да правят обратното. И аз прежевях безмислици и абсурди, но не ги приложих в живота си. Всеки е различен. Всеки реагира на заобикялящата го среда различно. Винаги е добре да избягваш ненужното. Но има хора които са магнит за ... глупости. Хем ги сътворяват, хем и се набъркват с други. На принципа на казармата.

За брат ти. Че той по природа си е добре поставен. Сигурно сто казарми не биха го подвели да прави глупости в живота си.

Това, че ти няма да служиш, не означава, че други ще те последват. Както го чустваш, така ще го направиш. Смесваш принципите за които се коментира с личното ти желание. Нали никой не ти е написал - иди в казармата, там е приказно. Не ми се разказват какви ужасии съм видял в казармата. Един се обеси в тоалетната на закачалката. Бой, унижения, всичко имаше. Но еденици се пречупват.

И най-важното, не си длъжен да си съгласен с мен. Всеки е длъжен да е съгласен със себе си. Твоя призив и аз бих го отправил, ако бях като теб, но не съм. За това, че сме различни, трябва ли да се мразим или заклеймяваме. Ти споделяш, аз, друг...

А и не мисля, че в соц времената казармата е била нещо съществено. Управляваше се от партиини военни, а редовния военен слушаше за да не го лашнат по чукарите. Мълчат за да са добре. Обикновенния войник - на произвола.

Та, в нащата казарма можеш да видиш какво не трябва, какво не бива. Всеки реагира според способностите си. Аз не се уплаших, не се пречупих, не се поддадох. Човешките ми способности си казаха думата.