"Що се отнася до мен лично... далеч повече ме боли за мъж.. ако тя отиде при мъж...отколкото при жена."
Това е много странен феномен на човешката психика! Винаги съм си мислила, че "между черното и сивото" в случая на изневяра със същия или с противоположния пол, противоположния пол е " сивото" за този, на когото се изневерява.
един вид, все едно ти си месар, примерно, и ако твой постоянен клиент видиш, че отива в съседната месарница, е гадно, защото е конкуренция. Но ако видиш, че отива в аптеката, примерно, това не е чак толкова гадно...
Обаче човешката психика не се изчерпва само с месарници , аптеки и пазарна икономика
и от мъжката част тук се изказа такова мнение. А всъщност, либералността на хетеросексуалните мъже, особено съпрузи такива, далеч не е толкова често срещана. Даже ми се струва, че либералността в тази насока е по - скоро екзотика.
За мен, примерно, ако гаджето ми ми изневери с жена, ще ме нарани много... Теоретично, обаче, ако се разделим по всички правила на цивилизоваността и уважението затради друга жена , бих могла да се примиря някак си...някога. Но ако се разделим заради мъж, бих била отвратена от нея.Респективно бих се отвратила и от себе си. Никога не ми се е случвало, но ме побиват тръпки само при мисълта! не мога да си го обясня! Ти можеш ли?

Всъщност, вероятно същото е и при мъжете. При всички случаи, обаче, за да е сме коректни, мисля че следва да говорим за "мен" и оттам насетне "някои мъже", "някои жени" "някои гейове/лесбийки". Няма "аксиоми" за човешките реакции. Още повече за такива деликатни ситуации. Просто всеки човек си е индивидуалност

На всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие