Учудващо е, че човек на твойте години, почти като мойте, не прави тези сериозни разлики
КЪДЕ.... КАКВО МОЖЕ....И ИМА СМИСЪЛ
...... КЪДЕ СИ ДЛЪЖЕН...

На родителите си защо да кажа....? Каква да ми е целта? Самоцелно...? Моя личен и сексуален живот защо да го споделям (да речем без сериозен повод)? Ако знам, че като го кажа ще причиня болка... Защо да не я спестя.... Спестявайки факта на родителите ми, че съм гей смятам, не спесявам ли... болка. Те щяха да я преживеят и да ме приемат, тяхно дете съм, но ..... човешкото разочярование ще си остане, наследник няма да имат... Мойте бяха достатъчно интелигентни и не ме питаха. А и гледаха, че си ходя по жени... Не съм спекулирал с това, просто живех живота такъв какъвто е... и определено не причиних... страдания.

Защо да казвам на приятели, колеги... хетеро?
Значи, изтапанчвам се... "Аз съм гей." Ами ако ме попитат "Какво от това?" Какво да отговоря? Или трябва да ръзсъждавам, аз да кажа... те да си знаят? И като знаят, какво ТРЯБВА да очаквам...?
Смятам хомосексуалността си за нормална сексуална природа и демострацията й, където и да е, за мен е равнозначно на натрапване. Питаме ли някой какъв секс прави..., хетеросексуален ли е? Това не е ли вмешателство в личното пространство на личността? Когато някой не желае да споделя лични неща, нима това е престъпление! А и кой влиза някъде и казва "Аз съм хетеро, аз съм лезбиен..."

Да обичам жена, да правя семейство с нея.... това е вече друго. Любовта ни, пенспективата, че ще имаме дете, ще споделяме години задължения и отговорности към детето... при факта, че хомосксуалността не е толерирана, не е гордост пред хетерото и да подложа хората които обичам на страдания и усилия да се борят с хорските предразсъдъци... не бих си го позволил. Обичаните от мен... да страдат..., аз ще страдам стократно повече. А защо ще страдам.... ЗАЩОТО ГИ ОБИЧАМ....
Когато жена се свързва с мъж, че тя не иска ли той да е МЪЖ. Нима и ние, гейовете, не харесваме мъжкото? Като секс, като мислене, като поведение..! Какво по-хубаво от оригинално мъжко...
Споко, приятел, важно е обичаш ли(?) и какви човешки/ментални качества притежаваш.
Ако реша, че ще се оженя, бих Й казал. Съдбата да решава, тогава.
Ако реша, че ще се въздържам, ще успея да остискам, но после се окаже, че усилията ми са безмислени, ще се разведа. Така, ще предпазя всички от лъжи и евентуални страдания. Жертва, приятел, в името на любовта и детето. Ще обичам от разстояние, ще се грижа, но няма да съм непочтен пред себе си и пред останалите. Развод, като предпазна мярка. Образец, ако детето разбере... някой ден, как се носи кръст, как се носи отговорност. Че какво друго да предам на детето си....? Ще обесня, когато порасне, че дистанцирайки се, съм го направил за да предпазя, да съхраня психиката му докато е годен да осмисля. Ход, при който болката оставам за мен.
Всичко друго е фалш, лицемерие, интереси. Според мен.
Е, ясен ли съм?
Човешките заложби играят роля.
Благодарен съм на Господа, че ме е направил такъв. За това се радвам на душевен комфорт.
А Ти?