Абсолютно приветствам идеята ти.

Но да си призная, не вярвам да се използва темата по предназначение. В смисъл, малцина са тия, дето се съобразяват доброволно с някакви правила, било и тук... Все пак, по-яко е да си изтипосаш темата (коментара, оплакването, мрънкането и т.н.) най-отгоре, независимо че си има място за нея (тук, да речем), та да го прочетат повече хора...

Поне досега такава практика (с фиксирана целева тема) не е действала, дори и под опеката на модераторите... Пример: темата с обявите. Аз бях изключително против създаването й... Е, откакто съществува, никой не я използва по предназначение. За сметка на това не липсваха теми, съдържащи обяви (търся това, търся онова...), които никой не си направи труда да премести на мястото им. Тогава за какво съществува закована онази тема там?

Та и за тази имам такива подозрения(не говоря за закотвяне горе). Както споделих с един клубар вчера, ако всички се движехме маалко по-малко в действията и писанията си от собственото си его, сигурно този клуб щеше да е по-добро място. Защото всичко си има някакви граници. Не може непрекъснато на едно място, където има много други хора, да искаш всичко да става на твоето. То бива-бива индивидуализъм, егоизъм, егоцентричност - ОК, такова е времето, това беляза и прехода ни от онва старото (гледам, че се споменава из други теми) към новото време. Ама чак толкова... няма как да стане тук по-добре, ако не мислим първо малко повече за клуба(колективно мислене), ама не през призмата на някакви свои цели, и за това, че има и други хора тук, които също искат някакви неща, но не опищяват непременно и непрекъснато всички теми с исканията си... Какво би станало ако всички се разкрещят с претенциите си? Нужен е някакъв самоконтрол на първо място. А не контрол от модераторите.

Само че надделяването над своите гордост и его май се оказва най-трудната работа... Почнах да си мисля, че при нас, гейове-лесбийки, егоцентричността е най-характерният белег. И бих се примирил, да речем, ако сега се появявах в клуба, бих опитал да го приема такъв, какъвто е сега, но не мога да го направя, понеже съм бил тук и в най-хубавите периоди от съществуването му, особено преди някои единици да решат, че всички трябва да се съобразяват с тях (далеч не визирам модераторите, ако не е ясно), и най-вече понеже знам и съм видял, че може да бъде и другояче.

Затова единствения път за справяне с досадното положение, който аз виждам (съвсем скромно мнение на редовен клубар от 2003г насам), е да не се поддаваме толкова много на силни емоции, на позиви на наранена гордост и самолюбие, на гласа на егото, а да се съобразяваме малко повече с другите, с това, че сме на място, което изначално има някаква ориентация и правила, с предимствата и недостатъците на самата форма на общуване тук и т.н.
Абе изобщо, нека си припомним какъв изобщо е смисълът на понятието клуб...

Vivre mes differences ou sauver les apparences?