Радвам се, че ни припомняш за него.
Трябва да съм бил на около 6 години, в първи клас, в Сливен.
Той дойде в читалището "Хаджи Димитър", а аз разбрах за това по многото чичковци и лелки, които напираха да влязат, та влязох и аз.
Не помня какво точно казваше , но помня КАК го казваше - толкова живо, искрено, той наистина искаше да разсмее хората, а не просто да изкара хонорара си.
Залата беше препълнена, хората му бяха донесли десетки букети... всички бяха засмени, че са го видели....

Да виждаш е едно, да разбираш е друго.