|
|
| Тема |
 В памет на Г. Парцалев |
|
| Автор |
jism (39/би) |
|
| Публикувано | 01.11.05 11:02 |
|
|
|
"Цял живот се смея...
Някои мислят, че съм се родил така, други мислят, че това е номера на живота ми."
Това са реплики.
Тези реплики произнасяше бате Жоро всяка вечер в спектакъла "Любов до гроб" на Алдо Николай.
Публиката идваше да се срещне с Комика и откриваше Човека.
Онзи с тънката усмивка, пускана като стрела саркастична, или като елей след самоирония, на която само той беше майстор.
Никога не имитираше, не "играеше" ролите си. Наистина живееше на сцената и това което се получаваше там, беше магията на Актьора.
"Аз много добре познавам плюсовете и минусите на характера си!"- така ми казваше често -"Представи си, колко трябва да давам от себе си, за да ме възприемат... За да не воюват с мене... В математиката - не знам колко е разтоянието между плюса и минуса, във физиката знам, че това са двете крайности... А трябва, да превръщам "минус" в "плюс" и понякога е нечовешки трудно. Защото аз ИСКАМ да съм такъв, какъвто ти ме познаваш!"
А аз го питах:"Бате, как умееш да правиш всички тези жестове, компромиси, да работиш толкова много?!" Отговорът беше кратък:"Така попитали и Дюма на времето:"Как така се спавяш, как толкова много работиш?", а той просто им отвърнал:"Няма какво друго да правя!"
Бате Жоро, поклон пред паметта ти!
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2
Извинявам се,...но май това е мястото,където можете да прочетете нещо повече...Редактирано от jism на 01.11.05 11:09.
| |
| |
| 
|
|
