Понеже си се заинатил да чоплиш работи отпреди година и повече, да добавя и аз нещо.

Откакто пиша в този клуб е имало 2 предложения за срещи, поне доколкото аз съм обърнал внимание.

Мдам, сам си каза... Не че си длъжен да следиш и знаеш всичко, но точно това не ти дава право да се изказваш неподготвен и то не с мнение, а с квалификации за хора, действия. Явно си пропуснал броя на срещите, както и обсъждането и приемането на правило за срещите, което се случи точно заради многото въпроси около организацията, по които нямаше единно мнение - публично обявяване или не, присъствие на момичета или не, кой да организира и т.н. Т.е. всеки днес може да предложи среща и то както си иска, по свои правила, и това пак бе прието от мнозинството. Ако на хората им харесва/устройва ги - идват, ако ли не - пасуват (пример - последната сбирка, предложена от Албатрос. Не се видя някой да има претенции, всеки си решава). Поне по този въпрос мрънканията мислех, че са спрели. Ама не - няма мирясване. Все трябва да се чопли нещо. Та да се чуди човек, хем принципите ти не ти позволявали да присъстваш, пък хем другите виновни, че не действат според твоите принципи. Ъъъ, кой е виновен?

Основните ти впечатления, както стана ясно, са на база срещата от септември, 2004. ПЪРВАТА официална среща на клуба. Нещата бяха неясни, хората не се познаваха в болшинството, вероятно у мнозина е имало някакво неясно притеснение от това как изглеждат другите, как ще се държат, какво ще се случи и т.н. Все пак не всички са лица на гей-организации или висят по гей-барове и т.н. водят някакъв открит "гей-живот". Всеки сам определя личния си живот и избор. Поне аз така си обяснявам желанието на мнозинството тогава срещата да не се обяви публично, още повече, че АиА е място, където всеки може да чете. Както и Гардиън отбеляза, взе се предвид волята на мнозинството.

Това, че теб това не те е устроило? Ами твоя работа. С калъп не може да се наложи нещо на другите. Ти си решаваш. Но не е много гот да проявяваш нетолерантност към други хора, би трябвало да знаеш. И да подхождаш с ирония и високомерие (че били госпожици, страхуващи се да не им счупят маникюра, пък видите ли, аз съм големият мъж с принципи). Има хора, на които са им нужни години да преодолеят страха си, себе си, на други пък и една такава среща на клуба би им стигнала, за да видят, че няма нищо страшно да си заобиколен от 20 гея посред бял ден на улицата или в "нормално" заведение.

И да, именно на една такава среща хората застават с лицата си пред другите, не с никовете. Всички от клуба, които са били поне веднъж, са го направили. И без да са задължавани с лозунги и фалшива демагогия. Въпрос на желание, доверие и уважение към другите.

Vivre mes differences ou sauver les apparences?