Да, въпросът бе конкретен. Отговорът също:

`А за редактирането, може и да се опитам. Знаеш, че това е част от живота ми. Дали ще го направя - зависи теб. Не твоето желание ми е нужно.`

или искаш да ти отговоря на това `какво би редактирал ти като модератор.`
така:

`що да ти се правя на модератор. Ти като не знаеш к`во да правиш и май си опрял до съвети, к`ъф ми е на мен проблема. Нали се бараш за печен мод, давай. Смени си подхода и тона - може и да се размисля. Но пак няма да го направя пред всички, `щото може и да те изложа. Знеш защо.....

Това ли ти харесва, от това ли ти се вдига адреналина и осмисля живота? Нещо си в грешка, отдавна, с мен. А, може пък, и аз да съм в грешка с теб!!!

`И да се поправя - нямах предвид макарон, а спагети`

- икаш да ме предизвикваш или си изливаш безсилието ... (това последното е точно по създалия се маниер тук. е в такава схема не ми е комфортно)

И сега в мой стил като отговор на последният ти пост. Щях да приложа мълчание, защото не съм кошче за душевни отпадъци на опечалени мъже, които са ги свикнали с лошо приготвени ястия и трудно разпознават съдържанието им.
Скромно се усмихвам - за да не се захиля и аз (``).

Писах ти, все пак, с надеждата, че може да ме извадиш от черния ти списък. Но може да съм в заблуда. Отдавна сигурно действа логиката `Надежда всяка ТУКА оставете`. Да видим... Конфликтите не са ми патент... Конструктивен и радикален - да. Имам и други лица ..., моля..