Негативното отношение към нас може да се промени, само когато има повече информация. Когато излизат книги, когато темата е засегната в комерсиални филми, когато нашите любими изпълнители намерят дискретен начин да кажат за себе си - и ние да продължим да ги харесваме /за справка концерта на Роби Уилямс в Роял Албърт хол, на който той представи приятеля си/. Тогава става ясно, че ние сме твърде нормални хора, просто с различни предпочитания, както са вегетарианците, например. Предразсъдъците са много силни и ще отнеме време да се променят. Няма ли някоя готина история, който български режисьор да заснеме, да има дискусия, да се разбере повече за нас? Защото страховете от нашето различие са, според мен, двупосочни - свързани със страха и ти да не осъзнаеш, че си гей, и свързани с усещането, че това е нещо странно, непознато, и поради тази причина - лошо и опасно. Сигурен съм, че малко по малко нещата ще се променят. Но трябва информация, трябва обществен диалог, а такъв почти не се получава.

Our greatest glory consists not in never falling, but in rising every time we fall.