В един период от живота ми с теб разговаряхме всяка вечер поне по час два. Ако се появиш на сбирката и ако разбира се успея да ви събера ще ти припомня и ще се сетиш. Публично обаче не ми се пише. Не знам дали аз съм ти дал нещо с разговорите ни, но за да разговарят двама души това означава, че имат какво да си кажат.
За останалото, което си казала ще замълча. Всеки има своята нирвана, но моята не е откритостта. Аз не обичам да оставям душата си за разглеждане от всеки, който пожелае да направи това, но при определени обстоятелства не е трудно да се докоснеш до нея. Въпроса е там обаче, че не всеки разбира това и не всеки е готов да изчака момента, когато аз съм готов.
И още нещо. Ако някога се видим с теб имам да ти разказвам нещо. Обещах ти една вечер да ти го разкажа и това, че си спомних за един от разговорите ми го припомни. Защо съм искал да ти го разкажа лично не си спомням, но не ми се описваше на кю. Сега също не ми се пише в интерес на истината.

Интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...