Той влезе в стаята.
Лампата беше угасена и силуета впечатляваше. Очаквах го, но не знаех как изглежда.
Черната гъста и плътна коса, на опашка вързана, се спускаше по гърба. Главата му изглеждаше страховито и прекалено правилна. В полумрака виждах само черни и пронизващи очи, които стреляха твърдо.

Защо е облечен...? Костюм, риза, обувки!!!
Съблякох го.

Кожа като алабастър. Тяло Аполоново. Силует от хармония.
Таза ще се загуби във всяка прегръдка.
Гърдите като писта от която никой не би излетял.
Зърната настръхнали искат пръсти да погалят и отпуснат.
Плочките, с овален релеф, очакваха ласка, която търси пътя надолу.


Защо колената ми търсят опора...? Подчиних се.

Поставих длани от двете страни върху последни остатъците от материя, която скриваше възбуда. Напрежение и желание чакаха.... да се освободят от впитя пазител.
Много пръсти свалиха оскъдното препятствие.
Дъхът ми секна.

Два изопнати крака се ракрачиха за да освободят място на колете които успокоени си търсеха място. Истината беше срещу лицето ми. Властна ръка направи последното.

Дъхът ми се изгуби...

Редактирано от Kurvoazie на 24.09.05 23:45.