|
Анализ
КОМЕНТАР
Църквата влиза в мача
Мартин Карбовски
Една новина чакахме с нетърпение петнадесет, а може би 60 години. Не е за вярване – църквата взе отношение по обществено важен въпрос: опитва се да забрани гей парад това лято във Варна.
Клуб “Александър” и няколко европейски гей-клуба са си направили среща тези дни във Варна, където се радват на относително охолство и тотална разюзданост. Може да видите обявите във варненските вестници – “аз съм на 60, гей съм по рождение, в България съм между 20 август и 10 септември, хайде да си прекараме добре!”. Покрай това клуб “Александър” организира проявата с евфемистичното име “първи национални празници на освободените от предразсъдъци нестандартни и различни хора”. Макар че са ми симпатични, хората от гей движението не са прави да си патентоват различността и нестандартността, като я обвържат единствено с аналния секс и трибадията, но нейсе, грешката е тяхна.
За първи път у нас кмет се осмелява да спре такава инициатива, притиснат от църквата. Неговата (на кмета Кирил Йорданов) формулировка е толкова смешна, колкото и гейската формулировка – в депозираната молба на хомосексуалистите за шествието не се разбирало въобще че това е “културно мероприятие” и затова – дръжте си задниците по-далеч от площада. Война на световете.
Друг е въпросът колко “шарени” ще излязат на улицата. Старата пословица за птичката и пролетта днес звучи така: “един гол задник гей парад не прави”. В София шефовете на Джемини Солджъра и Аксиния се разходиха сами по улиците, като парадът си личеше само по полицейската кола зад тях. Но във Варна вече имаме внос на гейове, които няма да се засрамят от принадлежността си към сексуалния кръжок на хомосексуалистите и биха сторили доста неприлични за нашите географски ширини неща. Затова и този път обществените организации са притеснени. И по притеснението им разбираме че въобще ги има.
Хубавото обаче е друго. Кметът не би се осмелил да го освиркат нахаканите гейове, ако църквата не го беше принудила. Играта на обществени ценности, стар и нов морал, свобода и грехолюбие вече е истинска, ако срещу гей-клуб “Александър” се изправят духовниците от обществения комитет “Православни ценности”. Най-накрая! Бях останал с впечатление, че църквата няма да се обади по такъв кощунствен за нея въпрос, дори с още по-лошо впечатление – че ще участва в гей парада, защото много нейни представители демонстрират или въобще не крият принадлежността си към хомо-движението.
Свобода имаме тогава, когато има различни мнения, които се борят, надделяват или живеят що-годе мирно помежду си. Не можем да имаме свобода, ако църквата забранява, само и единствено, или ако гей-движението е толкова добре обозначено по улиците, че се получи гей-задръстване. Освен това днес виждаме, че гей-организацията изглежда по-силна от вековната организация на православната църква. Нещо като гей-момчето Давид и консервативния и тромав Голиат.
Трябва да поздравим хората от “Православни ценности” и да им благодарим – вие, честно, досега липсвахте в картинката на нашия обществен живот, хубаво е, че ви има в мача, а не останахте тихо да си кълнете от трибуните. Освен това, тези хора явно са модерни, защото не се противопоставят свенливо на обръщащото към себе си прожекторите гей-общество – тези хора борят противника си с негови средства: заканват се да организират “анти-гей парад”. Точно така се прави.
Няма значение кой е прав, кой е консервативен и кой – хипер-либерален в този спор. Този път спорът е истински и в него няма да умре истината, защото за пръв път това противопоставяне не е поколенческо – млади хомосексуалисти срещу млади православни – това е реалният формат, в който трябва да живеем и е по-честно да живеем. А и кой е казал, че като в Ню Йорк има гей парад, трябва да има и във Варна? Хомосексуалистите все едно са платили правата над всички героични мъже на миналото и се опитват да ги изкарат не просто гейове и герои, а гей-рои – То не бяха Спартак, Александър, то не бяха Тангра и Анаксимандър. Един нормален хетеросексуален герой не ни остана и после се чудите защо така дразните околните в тъй толерантната ни страна.
Надявам се църквата да се събуди и да излезе на сцената. И това не е лошо отношение към нашите приятели хомосексуалистите – просто демокрацията дава винаги втора възможност за различно мнение и избор – това най-добре го знаят самите хомосексуалисти.
23-08-2005
|
Църквата влиза в мача ?
