Предполагам, че става въпрос за "Пинк поинт"-а на "Джемини" (който всъщност е тъмносиня шатра. Мисля, че можеш спокойно да зададеш въпросите си там, наживо, и да получиш ясен отговор. Може също да разгледаш въпросните листовки по-подробно.

Аз ги посетих, когато бяха тук в София.

Не разбирам как си видял в материалите им това, за което пишеш тук. Във всеки случай ето какво видях аз.

Различните хора имат в различна степен нуждата и необходимостта техните близки и/или приятели и/или роднини да знаят за ориентацията им. Човек трябва да вземе мерки за тези нужда и необходимост, когато те тежат. Понеже тогава те са проблем. Понякога проблемът е вътре в човека, понякога -- в хората около него, но най-често е разпределен и вътре, и вън. Така че ако се налага, трябва да се вземат мерки, а част от тях често е да се каже на определени хора.

Не става дума за "реклама" или "парадиране".

Например, при мен се налагаше да споделя с майка си. Това бе необходимо най-вече, защото тя държеше да знае какво става с мен, защо страня от нея и не казвам с кого и къде излизам. И защото, както тя сама каза, "една майка трябва да знае това". Аз разбира се не разпростирам това твърдение върху всички майки и го схващам като "аз искам да знам, ако синът ми е гей". Е, тя вече го знае. С което се премахва напрежението и ние отново можем да общуваме усмихнати, спокойни, без да се притесняваме и без да се лъжем.

Хората обаче трудно преценяват (1) ДАЛИ именно казването ще помогне с нещо и (2) след като се преценили дали би помогнало, не знаят КАК да го направят. Е, аз някакси съм се справил, и други около мен са се справили, но във всеки случай нужда от помощ има и за двете неща. Как обаче ще постъпи реално човек, в крайна сметка опира до самия него. Листовките могат само да му помогнат да се разбере по-ясно в себе си, те не натякват окончателно решение.

После, ти изтъкваш, че предпочиташ целувката или милувката с любимия човек да остава само между теб и него, да няма свидетели. В това разбира се няма нищо лошо, но ти не си единствен на света. Има много (хетеро)двойки, които се държат нежно (държат се за ръце, целуват се) един към друг дори когато са сред други. Много от тях не го правят за демонстрация, те просто се обичат и искат да се държат за ръце. Това няма нищо общо с публиката.

Хората понякога трудно схващат, че поведението на другите не се върти около тях. Една милувка на обществено място не е демо за околните; околните са случаен свидетел на проява на обич, която дори не им влиза в работата. Ако някой възприема подобни неща у околните като "демонстрация" и "навиране в очите", то вероятно има някакъв проблем със себе си, който е добре да разреши.

Един вид -- ти харесваш да не показваш, хубаво. Други харесват поне за държането за ръце и целувката за здравей, да не се сдържат дори сред хора. Никой от тях не пречи на другите, така че това са равноправни гледни точки.

И така, щом има хетеродвойки, които спокойно могат да се държат за ръце, защо да не могат да го правят и хомодвойките, ако това им харесва? Те на никому нищо не натрапват. Никому не пречат. Ако някой го смята за демонстрация, нека потърси решение на проблема си.

За кожените дрехи.

Първо, за малцина гейове кожените дрехи са начинът да покажат, че са гейове. Второ, кожени дрехи се носят от кого ли не (рокери например). Трето, какво те касае теб кой как е облечен? Светът не се върти около теб, никой не ти пречи да ходиш както си искаш, то си е за твоя сметка. Ако някой ходи иначе, то си е за негова сметка. Какво те бъркат другите сметки?

Ако някой тръгне гол по улиците, има си полицаи, които ще го приберат на топло за нарушение на обществения ред. Без изобщо да се интересуват мъж ли е, жена ли е, гей ли е или не. И това е прекрасно.