Изглежда всеки мисли по някакъв начин на темата. Без значение дали има или не човек до себе си. Но мисля че само в Холивуд вярват на нещо/някой, който спира времето. А за нас добре би било да се съобразим с действителността, без да изграждаме виртуална такава.

Разликата във възрастта е пречка само, когато съществува разликата в мисленето! Тогава първата става оправдание за втората и връзката е обречена. Всички други неща са плод само на мисленето. За този случай индицират някои разговори и обещания на темата приятелство. И е логично до 2 години (най-много) след това от такова приятелство да се окаже, че само на единия му пука и прави някакви жестове, докато другия отдавна е забравил всичко (дори не си прави труда да напише смислен отговор на някое обикновено писмо по интернет - "много ме боли главата и то точно сега").

Всички ние ежедневно се сблъскваме с проблеми. Решаваме ги или пък не. Правим си съответните изводи или пък не.

Аз смятам че всеки човек през живота си търпи някакво развитие в какъвто и да било план. И понеже това развитие изисква да нанасяш корекции в "картата" (както беше написал един автор), то идва времето на мързела, когато уж нямаш "гумичка" да изтриеш старото и пак да нанасяш новото положение. Тогава започва надлъгването с времето, в което само ти може да загубиш. Защото живота си върви, хората се развиват, а да спреш, за да изчакаш някого да те настигне си е пълна глупост, дори един вид самоубийство. Сиреч - когато си избираш партньор се чувствай като в "магазин", където стоките са точно такива и ти може само да прецениш дали ти харесват. Не се залъгвай, че ще промениш някоя стока (някой човек).

Понеже всичко произтича от сърцето (и смисъла който влагаме в него) е нормално нещата да са сложни.

Та то е написано и в Библията (Еремия - 19/7):
/перефразирано/
Сърцето е най-измамливо от всички неща. И е отчайващо порочно. Кой може да знае това ?

Всички ме радват. Едни - когато идват, а други - когато си отиват.