Да, аз седях до 3:30 да гледам конференции.
Голямата ми изненада от Атака предполагам се дължи на нереалната ми представа на ситуацията в България.
Имах известни надежди, че тъй като България е единствената балканска дъража, в която няма сериозни етнически проблеми, след петнадестте години преход нещата са се развили до там, че малцинствата на различна основа биха могли да бъдат много по-интегрирани и спокойни. Сега всичко това изведнъж рухна и беше заменено от расизъм, хомофобия, ксенофобия, антисемитизъм и така нататък. Фундаменталният проблем е завръщането към екстремен национализъм. Смятах, че обществото в България е достатъчно модерно/съвременно, за да нямат значение националността и етносът. Явно и в това не съм бил прав.
Как може след 45 години комунизъм и 15 посткомунизъм все още да има нациоанлсоциализъм, фашизъм, нео-нацизъм или там както (не) се определят Атака?
Волен Сидеров и всички около него определно не са наред. Тази конференция ми напомни на едни временена, които смятах за отдавна отминали. Лошото е, че вече нищо не може да се направи и тези хора спечелиха. (да, наистина казах "тези хора". съдете ме.)
Лошото е че ляво-дясната дихотомия в България функционира по един много специфичен начин. За разлика от повечето развити демокрации, в България повечето прогресивни интелектуалци са десни, а лявото остава реакционно (колкото и да ни кават, че са се реформирали). Либерализмът, до колкото го има в лицето на НДСВ, НВ и ДПС (а НВ го няма изглежда), си се занимава с напълно конюнктурни проблеми. Позицията на сексуалните малцинства остава най-маргинална. Не съм чул нито една ясно изразена позиция относно проблемите на хомосексуалистите от нито една от групите в новия парламент (освен тази на Атака, ама не за такава позиция говоря).
Whenever you find yourself on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain
|