може би не ме разбра... приятелите ми помагат за много неща. страшно съм им благодарен защото всичките се опитват да ми дават съвети, да ми повдигат духа и тн. даже рождения ми ден тази година беше може би най-хубавия в живота ми благодарение на няколко от тях. много си ги обичкам.

това, което исках да кажа обаче е малко по-различно... те не могат да оправят личните ми, душевни един вид проблеми защото просто не могат да ги разберат... мисля, че никой не може да разбере вътрешните проблеми на някого, освен ако самият човек не иска това и даже тогава е трудно. при мен има само един човек, който чувствам, че винаги ме разбира. но нещата са малко като в онази песничка "I want her, she wants him, he wants me"... за да успее някой да те разбере трябва първо да му позволиш, а за да му позволиш трябва да... не знам какво трябва. може би да не се чувстваш като просещ за внимание и помощ... това само прави всичко още по-гадно. и ако доскоро мрънках на хората какво не ми е наред и се мъчех да им обяснявам вече разбрах, че няма смисъл. което пак ме подсеща за една песен... "and so it is. the shorter story. no love, no glory. no hero in the sky"

смотана работа. някои хора просто не заслужават да бъдат спасявани. други наистина заслужават, но и на тях няма кой да помогне. значи те са по-прецакани...


това е от предпоследния епизод на Отчаяни съпруги:

We all honor heroes for different reasons.
Sometimes for their daring...
Sometimes for their bravery...
Sometimes for their goodness...
But mostly, we honor heroes
because at one point or another,
we all dream of being rescued.
Of course, if the right hero doesn't come along,
sometimes we just have to rescue ourselves.

--
имам си една мечта... да ме няма