“За нея е достатъчно да чувства любовта ми...”

Любовта е ЗАРАДИ, а на ВЪПРЕКИ.

Не ти е необходим личен опит или опита на който и да било. Не бива да се съмняваш в себе си, дори и да имаш страхове, не бива да се поддаваш на колебания. Самата тя ти дава ключа с който се решават всички опасения, съмнения и каквото още. На нея и е достатъчно, че я обичаш, а то е така.

Зарежи всички мисли гей ли си, би- или друго. Остави се на чуството което е възникнало в теб, вярвай и на нейното.

Веднъж ми хрумна една мисъл/въпрос – как жената решава за кой да се омъжи?!?
Много мои приятелки са ми споделяли за проблеми, ситуации, конфликти. Един ден, точно в разговор, след като бях изслушал обичайните как той прави това или онова, как и реагирал не както тя иска, случайно зададох въпроса – А ти искаш ли да имаш от него дете? /те изобщо не бяха на фаза предбрачни отношения, а се виждаше, че много се обичат и всеки иска другия да оцени чуството което се дава в изобилие/
Тя млъкна, загледа се настрани, след някакви дълги секунди се обърна и с навлажнен поглед отвърна „ами, ДА”. Толкова категорично, че и аз на свой ред се умълчах. Всеки от нас отиде в някакъв (си) свой свят за момент, свят който не е предполагал, че е толкова близо и толкова реален. Аз намерих отговор на търсенето ми “как жената решава за кой да се омъжи?”, а тя се докосна до мисли които вероятно само витаят неоформени в главата й, мисли които не са на дневен ред.
При вас всичко е вече на мястото си. Тя иска да има дете от теб и ти го казва чрез любовта която ти дава и иска да сте заедно. Твоите мъжки терзания дали ще съм добър баща, дали ще се справя са ги имали много мъже в твоето положение. И тя сигурно ги има – нормално е.

Трябва да й вярваш. Преди всичко е жена. Няма да ти припомням познати мисли какво е жената и какво може тя. Просто и се довери. Това дете което ще роди ще я прави щастлива защото е от обичан човек. Какъвто и да си тя ще обича детето ви И защото е от теб. Създаденото с любов няма да е за един ден. Тя ще й стига за всичките й години от живота. Жената носи тези чуства и знание и решенията й по тези въпроси са недвусмислени. Дете не се гледа само с любов, а и с реални скучни и изморителни грижи, знание което те си предават по свои начини подготвяйки се за майчинството. За да издържат на този труд във времето им трябва любовта на мъжа и уверението че ще им се помага. А тя, вече, точно това иска от теб. Давай! Не си изпускай половинката. Дори и да се случи нещо по-късно, детето ще е създадено с любов. С желание. С чуството, че точно така е трябвало да стане.
Това чуство и ти го носиш /”Винаги съм искал да имам деца..... на мен би ми доставило удоволствие да имам и да възпитавам деца.”/. Какво още, давай! Давай!

Не предполагаш, колко от тук пишещите и четящи ти завиждат. В това число и аз. Но завист в това – защо и на мен не ми се случи това и така.

Давай!

Не чети тук повече. Върни се след време. Със сигурност ще си различен. В същност - по-богат.

Редактирано от Kurvoazie на 28.04.05 09:03.