|
|
| Тема |
 Desespoir |
|
| Автор |
martyr (fallen) |
|
| Публикувано | 28.03.05 12:06 |
|
|
|
The seasons send their ruin as they go,
For in the spring the narciss shows its head
Nor withers till the rose has flamed to red,
And in the autumn purple violets blow,
And the slim crocus stirs the winter snow;
Wherefore yon leafless trees will bloom again
And this grey land grow green with summer rain
And send up cowslips for some boy to mow.
But what of life whose bitter hungry sea
Flows at our heels, and gloom of sunless night
Covers the days which never more return?
Ambition, love and all the thoughts that burn
We lose too soon, and only find delight
In withered husks of some dead memory.
/Сезоните рушат, докато минават,
Защото напролет Нарциса си показва главата,
И не повяхва, докато Розата не пламне в червено,
И в есента, пурпурните Виолетки цъфтят,
И тънкият Минзухар помръдва в зимния сняг;
Тогава, когато безлистните дървета ще цъфнат отново
И тази сива земя ще избуи зелена с летния дъжд
и ще прати Иглики за някое момче да окоси.
Но какво за живота, чието горчиво гладно море
Се блъска в нашите пети, и мрака на тъмна нощ
Покрива дните, които никога няма да се върнат?
Амбиция, любов и всичките мисли, които изгарят -
Ние губим твърде бързо и единствено намираме наслада
В повехналите черупки на някой мъртъв спомен.
/Не е мое, но го посвещавам на онзи млад мъж, който спря да ми говори без дори да ми посочи кобинацията от пръсти /
Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.Редактирано от martyr на 28.03.05 12:06.
| |
| |
| 
|
|
