Според мен отговорът е -- да имаш свои сибствени деца може да е смисъл на живота, но по принцип те не са нито непременно достатъчни, нито непременно необходими.

Според мен продължаването на жизнената нишка е "недостатъчна" като смисъл на живота -- с това се справят и най-елементарните живи организми. Вероятно номерът в живота е да го изживееш заради всички хубави (хм) неща, които ти носи, които ти цениш. Какво лошо има тази радост да идва (и) от твое дете -- генетично или прието? Какво лошо има да идва от други неща?

Според мен е безпредметно да се сравняват обобщено радостите от различните източници на радост/смисъл -- първо, те са твърде различни за всекиго и второ, не мисля че има "правилен" образец, който да се следва. Няма един правилен жизнен път, който всички трябва да следват. По същия начин, по който няма един физически тип, раса или култура, на който всички трябва да принадлежат, а вместо това ценното е разнообразието и съчетаването му за създване на ново разнообразие. По-скоро съчетанието и взаимодействието на всички ни формират пътя на Хората като цяло и там всеки би могъл да бъде "смислен" по своя си начин, така че цялото да се "ползва" от смисъла.

Ако ти изпитваш потребност да създадеш/отгледаш дете, то това ще е адски важна част от твоя смисъл. Но ако трябва да го правиш само защото някой казва че така трябва, би било тъпо, понеже ще се опиташ да си навлечеш смисъл, който не е твой и да направиш едно дете нещастно...

Редактирано от Hopтттчe на 15.03.05 07:36.