Смятам, че си зависи. Не можеш да кажеш, че всички гейове се "рекламират", както не можеш да кажеш, че всички не го правят. Въпрос на избор и нагласа.
Признавам си обаче, че всъшност не знам какво ще рече "да се рекламирам". Не съм прах за пране, нито дамска превръзка, че да кроя планове за рекламна стратегия, чрез която да завладея вътрешния(и външен) пазар. Не повтарям поне по три пъти на разговор, че съм гей. Не обяснявам на околните колко нормално е това, нито парадирам със сексуалните си предпочитания. Че съм непоносим-непоносим съм, и не само това, но това е друга тема. Като изключим семейството и роднините, всички други знаят. Знаеха в училище, съучениците ми, учителите, другите класове. Знаят в университета ми, курса ми, преподавателите. Знаят и са знаели всичките ми предишни и настоящи приятели и приятелки. Но не защото съм тръбял насам и натам. А защото когато са ме питали и съм преценил, че човека не пита за да се заяде, съм отговарял. И защото когато някой подметне нещо и отправи някакъв негативен коментар по мой адрес, отговарям с "Е, и?", а не почвам да отричам да заплашвам и какво ли още не. Аз проблем със себе си по този въпрос нямам, не съм и имал. Не занимавам околните(с изключение на тези които ги интересува, засяга и т.н.; моите близки приятели демек) със сексуалните навици и предпочитания на моята персона.
За активизма-не знам. Ненавиждам всяка негова форма и проява, освен в невинните случаи когато се опитвам да "зарибя" някой да прочете "Мъжете като рогат добитък", примерно.
Ако това което са ти казали е изцяло вярно, излиза, че съм някакво невероятно изключение от правилото. А повярвай ми, не съм.
Тъй де, някой да ти каже-е казвам ти моето мнение. Познавам себе си, затова и коментирам главно въз основа на мен самия, моя опит и преценка и дрън-дрън та пляс...
Посуепис: Такава реклама си ударих, не е истина. Май излиза, че правилно си чула изказванията по повод, че се "рекламираме". Ама как да устоиш на изкушението...
|