Разбирам, че ако това е литературен клуб, в него ще останат да пишат само критиците...
Поетите ще ги разберат посмъртно, а белетристите, когато се сбръчкат...
За да не четем само критики, нека отвреме на време прочитаме и нещо - кога възбуждащо, кога разсмиващо...
Иначе ще сме като във вица:
"Момченце сочи с пръст надървеното парче на магаре край пътя:
- Тате,т ате, какво е това дългото на магарето?
-Хуй е това,с него прави малки магаренца! Но не посочвай така с пръст,че е некултурно!"