|
Тема |
Re: Думи които... [re: Gnomeo] |
|
Автор |
Sam (сини очи) |
|
Публикувано | 27.01.05 22:49 |
|
|
Остаряваме рано, момчета
(още на двадесет)
ставаме по-твърди,
губим любимите си,
не опазваме приятелите си,
те се превръщат
просто в минувачи
А дните отлитат,
отминават дните.
И всеки от тях - като стон,
като беда,
объркване
в душа,
пълна с неизразходени сили,
като горчив упрек
за отминали съмнения
за нежност неотдадена.
И сякаш трябва тревожно
назад да се обърнеш,
да се гмурнеш в пръстена
на най-любимите ръце.
Но пак ни повеждат пътища, пътища
И пак заминава
единственият приятел.
А животът е кратък
и изненадващо тя слага равносметката
и с душата си ще разберем,
че по нашата кратка пътека
са минали край нас искрени,
верни приятели.
(автор - Ю. Е.).
|
| |
|
|
|