> В любовта няма черни и червени точки. Или обичаш или не!

Изобщо не намирам физическото посегателство като знак за обич.
Дори и този човек да ме обича и аз да го обичам, той трябва да си оправи проблема със склонността да ми посяга. От обич мога да се старая да му помогна. Но от обич няма да понасям побой от него.

Дори ако този човек наистина те обича, това че посяга да те бие означава, че той не е готов да бъде обичан. Вярно е, че това не те спасява от влюбване в него. Склонността към побой е проблем на побойника и тй да се каже, може да му се вмени "вина". Но безкрайното търпене от страна на жертвата е не по-малък проблем на жертвата, и на нея може да й бъде вменена не по-малка вина. Търпящата жертва не може да бъде оправдана до безкрай.


Да имаш, за да нараниш -- така да притежаваш...
Прощавам ти, че си такъв преди да стана като... теб.

Да имаш, за да задържиш -- търпиш и продължаваш?
Не някой друг -- себе си оправдаваш,
че може би това заслужаваш.

Да имаш как да промениш
преди да пострадаш.
Някой отвън, някъде там чака...
На някой друг помага ли някой?...

Ще избягам ли от теб? Ще избягам ли от теб?
Ще избягам ли и бягам ли...
Бягам ли или отново връщам се назад...


Въпреки че като законовото наказание за посегателство над дете може и да трябва да е по-високо и строго, емоционалното и каквото искате друго навреждане от побоя от/над любимия човек е факт. Дори и да може да търпи, обичта не може да оправдае, ако човекът не се старае да се промени към по-добро. Човекът може да заслужава шанс, но ако не прави нищо, не бива да бъде толериран. Веднъж заради доброто на връзката помежду им, втори път заради доброто на жертвата, и трети път заради доброто на самия посягащ.

Виждал съм насинена жена, на която мъжът й е посягал. По телевизията съвсем наскоро даваха дете, пребито от пияния си баща. Насинено цялото, едното око толкова подпухнало, че окото всъщност не се вижда. Лежи на легло. И го питат:

-- Кажи какво се случи?
-- Тате ме наби.
-- Защо те наби?
-- Не знам.

Е не!

Познавам жена, чийто мъж е посягал и на нея, и на децата й. 10 години го е търпяла, преди синът й да порасне достатъчно, за да изгони плужека. Да го търпиш, защото го обичаш? Само ако се старае и ако се променя.

Е, ако си мазохист и ако това е, което ти е по сърце, защо не.

П.П. Може би по-дълбоката болка не е тази, която побойникът физически нанася на жертвата. А тази, дето се поражда в жертвата от това че жертвата обича побойника и търпи -- под напора на обичта си -- побоя, а промяна така и не се появява. И наистина в таквиа случаи на мен ми се струва по-вероятно да става въпрос за зависимост, а не за обич (както някой вече каза).

Редактирано от Hopтттчe на 24.01.05 12:32.