|
Четейки интервюто, което Ставри Калинов е дал за в. „Черно море” при гостуването си във Варна по покана на галерия „Навиларт” за откриването на живописна изложба, посветена на 60-годишнината на художника, чествана миналата година, помислих си, не за първи път, впрочем, че бих бил (едва ли не) щастлив, ако животът ме срещне с него.
Въпросът, който бих желал да ви отправя, е този: вие с кого бихте били щастливи да се запознаете?
Ето и част от гореспоменатото интервю:
НЯМА ПО-СИЛНО ОРЪЖИЕ ОТ ДУМАТА
- От нея [майката на скулптора] ли е талантът Ви?
- И от нея, и от баща ми. Но не талант. Това са щамповани думи…
- А дар Божи - приемате ли такова определение?
- Не, не.
- Каква е тогава Вашата дума?
- Да отдадеш себе си, да жертваш себе си, да нямаш минута без себе си, без това, което искаш да бъдеш.
- Само с работа става ли?
- Става и мога да го докажа. Дори едно животно с работа започва да ходи по въже, да свири на цигулка, да кара кола... Животно. А представете си човека.
- Но да правиш изкуство е нещо по-друго...
- Не, не, забравете. Това е казано от някои изкуствоведи, някакви изкуствени веди. Измислят си. А човекът е аналог на Бог. Толкова ни е грешна представата! Училището, в което ходим, обществото, което ни посещава всеки ден чрез телевизия, радио, вестници и какви ли не още глупости, ни променя така, че да бъдем безплатни роботи. Ако може, 200 години да не умираме, да не знаем нищо, само да работим за някого... А всеки човек е надарен. По образ и подобие и с добитост и дебит. Дебитът му е колкото на Бог, само че мащабът е друг. Всичко е мащабирано. И ако искате да видите мащаба на някого, вижте му щаба.
- Май много обичате да си играете с думите.
- Аз съм интересен с думите по простата причина, че игнорирах четенето, игнорирах буквите. Имах щастието да съм противник и воин срещу обучението. Обучението е злото, а самообучението - доброто. Защото всичко минава отвътре навънка. Идвам ли с моя учител на тоя свят? Идвам сам.
- Може ли едно дете да се самообразова?
- Ето го, ето го (сочи себе си). Само образ със звания, всичко друго е вятър. Поглеждайки нагоре, всички имаме пътя до Него. Обаче едни удължават пътя, други не го намират, трети упорстват, четвърти минават 100 пъти по него. Като мен. Всеки ден по 100 пъти. А това не става с четене. С четене ставаш начетен, папагализиран, документализиран, обикновен, обществен, а не си… моноличен... Аз не говоря по правило, моето е ензимизиране на словото. Слово е да ловиш, не да ходиш да приказваш. Словото няма нищо общо с приказките.
- Стряскат ли Ви отминаващите години?
- Животът е днес, сега, тук. Друг живот няма. Няма минало, утрешно, бъдеще. Всичко е тук и сега.
- Не вярвате ли в Бог?
- Знаете ли кой е Бог и кой е Господ? Бог е всемогъщата, всеобщата, всеобхващаща, всепроникваща, всенаша вселенна енергия. Химическо явление е Бог. А кой е Господ? Христос. Гост е на мааалка искричка от него, гост-под-ден - гост на пода в деня, Господ е един сън. Господ един е този и онзи. Вижте колко е лесно да се изобразим чрез слово.
- Съжалявате ли за нещо пропуснато в живота си?
- Е, как няма да съжалявам. Само това (сочи картините) не пропуснах. Всичко друго пропуснах. Не бях дете… Не бях студент, не бях мъж - нямах време за това. Само това бях. (Отново сочи картините.)
- Какво са за Вас богатството и бедността? Имат ли отношение към изкуството?
- Богатството не е пари, не е материя. Богатство е да си одухотворен. Богатство е да можеш Бог да го експлоатираш за негова сметка. Тоест, да го славиш. Човек става човек тогава, когато осъзнава, че е по образ и подобие на Бог и може да експлоатира това си качество за славата Му, а не за славата си.
- Важно ли е за Вас на кого продавате работите си?
- И да ги откраднат, и да ги продам, не е толкова важно. Важното е мен да ме удовлетворят, да си разговарям с тях, да си обменя моето мнение. Защото човекът е дявол. А те не са дявол. С кого да съкровеничи, кажете ми. С най-близкия, а той е най-големият враг. Родителят ти е най-големият враг. На родителя най-големият враг е детето. Така че това безмълвие е много по-мълвно, отколкото да говорим…
- Смятат Ви за изобретател на нова техника, наричат я дори калинография. Какво представлява?
- По-точно е да се каже калиномания, не калинография. Това е глобално важно. То си е откриване как е сътворен човекът. Открил съм пътя, по който можеш да стигнеш до духовните неизчерпаеми възможности на човека - възнегови можности на чувалвека. Човек значи се чува за един век. Човекът е онова нещо, което трябва да сложи нещо в чувалвечното, за да има човечно.
- Сложничко се изразявате.
- Напротив, толкова е простичко. Чувал-вечно. А човек е един век. Има разлика между един век и вечно. Защо някой път казват, че думата е по-силна от всичко? Няма по-голямо оръжие от думата. Обаче не да приказваш, да бърбориш, да мърмориш, а да думаш. Това са хиляди атомни бомби, това е цялото слънце.
- А музиката?
- Тя също е думане. Първите думи са музика. Словото не е в началото. Най-първото, най-истинското, най-чувалвечното, най-божественото е смисловенето. Не да мислиш, защото една пуйка мислила, мислила и се гътнала. Смисловенето е с мислите да се словим. Сега словото го употребяваме като приказка. Измама. Слов на вести, словестен, е ловец на вести. Откъде идват вестите? Само от съприкосновението с тая енергия, с Господ. Тогава се получават интересни нови вести. Новини - нови вини - наново виновен. Всяка новина е нова вина.
- Писа се, че папа Йоан Павел Втори притежава Ваша пластика.
- Не съм го чел, кажете ми.
- Не знаете ли?
- Не, и това ме прави силен.
- Кое това?
- Това, че знам всичко чрез себе си, а не чрез другите. Самото четене е дяволска работа… Човек, отивайки на училище, веднага е узурпиран от другия човек. За да работи за човека, а не за человечното. И ето, човекът няма да има вечност, защото той не слага във вечността, а го ползва за всекидневието.
- Това ли казвате и на децата си?
- Те са малки - едното е на 2,5 годинки, другото - на 8. Но аз няма да ги уча. Аз ще им дам. Той създаде света, а не го съвзе, не го открадна, за да го подари. Човекът толкова ли не може да разбере, че животът е даване, а не взимане? Тия човеци толкова ли са глупави, че не могат да разберат, че трябва да даваш, а не да взимаш! Дяволът каза: „Взимайте!” И вижте колко от нас имат хубави коли! И колко искат власт! Жалка работа! Кажете ми някой да е отишъл на оня свят с нещо. А да е дошъл с нещо? Само с одухотвореенето. Реенето е най-важната работа. Реенето е действителната част на светлината. Идва със светлина и си тръгва със светлина…
- А щастието, то какво е?
- Ща-с-тия, щат ме тия, това ме прави щастлив… Сътворение, съзидание, съприкосновение, съобщение, свещение - ние. Всичко е за ние. Не за мене и за теб, за вас или за ония. А за ние.
Alternative Lifestyle. Alternative OS. Linux.
Редактирано от aпpил на 23.01.05 23:07.
|
Анкета