Disclaimer:
Ако някой има опасност да получи диабет от сладникавост, да не чете по-надолу. You have been warned
Синьо лято
Панчо и Хосе бяха влюбени в Беатрис. Панчо -- момче на морето, загорял, с къдрава черна коса, по-сдържан и интровертен, малко по-лиричен, на който може да разчиташ повече. Хосе -- русо момче, което вижда морето само през лятото, по-екстровертен, по-разлигавен и безразсъден, по-хладен. Панчо и Хосе и Беатрис бяха приятели, част от по-голяма компания, която включваше и по-възрастни, и хлапета.
Породилите се чувства към Беатрис обаче ги направиха съперници и след поредица от грешки и недоразумения те в края на краищата се сбиха. Много сериозно и лошо...
В крайна сметка обаче чувствата им, дето ги бяха довели почти до ръба на пропастта, успяха и да ги обединят -- защото нещо се случи с Беатрис. Вече не си спомням точно, но има ли значение...
Та... след цялата патаклама те тримата тичаха по плажа и изговаряха стихове, които някога им беше казал Чанкете, старият чудак, който живееше в изнесената на сушата яхта "Позлатената"...
Не трябва вятърът да я докосва,
нито погледът да я достига.
Нея -- моя пристан,
моята любима.
Не трябва вятърът да я докосва,
защото болка той й причинява.
Редактирано от Hopтттчe на 21.01.05 10:15.
|