Да Сам,познавам-себе си.А колкото до животните,те не могат да се влюбват,понеже нямат чувства и съзнание.Те имат само сексуални нагони и инстинкти.По това се различават от хората.Ние би трябвало да имаме и разум,което не е присъщо за всички ни.А по какво си приличаме -и те имат като нас имат чувство за съхранение,което съчетано с нашия разум понякога се превръща в егоизъм.
Когато бях на 16 се влюбих в едно момиче.За мен тя беше целия свят,а аз за нея просто най-добрия й приятел.Държа ми влага около 5 години...Когато бях на 19 се влюбих до полуда в едно момче,което реши че аз съм най-добрия човек ,който познавал.Бяхме неразделни 5 години ,през които аз трябваше да прикривам чуествата си.Това ме смазваше,но уви.......Когато бях на 26 се запознах с едно момче....аз чувствах,че го обичам,а той ме смяташе за "подходящ".Половин година живях заради него,а на него така му беше удобно.
Една приятелка казва:Миналото си е минало.То служи само за поука към бъдещото.Познанството с неподходящи хора помага да оцениш подобаващо истинския ако го срещнеш някога.....Та така за съдбите ,хората,животните и жизнения опит.