Е адски трудно... обаче как си заслужава!
Може би при мен са ускорени нещата... гаджето има такова свойство да ми вади отнякъде трудните теми и да ме кара да си ги отработвам. Случайно, не съзнателно. Пък аз съм се хванала на хорото... И тъкмо си помисля - готово, "пристигнах" и хоп - нещо ме връща метри назад... Но е благодарно, наистина усещаш, че растеш. А той е доста по-голям от мен (18 години) и хич не ми се връзва и не ми позволява да минавам метър.
Всъщност имаме едни страхотни приятелски отношения - не си придиряме, не си изкарваме на другия проблемите, чак не знам дали не си изпреварвам времето... да съм толкова спокойна и целомъдрена по отношение на него.
Обаче, знаеш ли, питам се друго - как ли би било с друг човек? С който не сме имали този общ път? Дали опитът важи за всички, така да се каже или може да бъде използван само с конкретния партньор?
А иначе мисля, че всички връзки са хубави, не само тези, дето ги усещаш като "съдбовни" - и съвсем безобидните връзки - учиш се неусетно, с по-малко сътресения... и всичко по реда си...
... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова
|