Преди 3 години, когато започваше връзката ми с небеса и цигулки и аз бях на 20 - самонадеяно щях да кажа, че това са глупости, че е напълно достатъчно да се обичате. Да, ама не. Понякога не е достатъчно. На 20 още нищо не знаеш. И на 23 не знаеш много, но тази връзка не пропусна да ме научи поне на основните неща... колкото и болезнено да беше на моменти, го смятам за нещо като благословия. Колко често се случва така, че след това не сме по-мъдри от преди това и не разбираме кое как е дошло...
Отношенията между двама, особено интимните, са сложна плетка от характери, съдби и история... Опитът е задължителен, за да можеш да виждаш, да разбираш и да диференцираш. Трябва време, за да опознаеш себе си и да можеш да отграничиш кое е твое, кое не е... кое е проекция, кое е реакция, откъде произлиза, кое ти е приоритет. Аз не съм фен на компромисите във връзките. Не искам никой да прави компромис заради мен, но и не искам да го изисиква. Когато си с такава нагласа, се научаваш, че личната сфера на другия е неприкосновена и че можеш да влизаш там само, ако я отворят за теб и да стоиш само, колкото си допуснат. Стига да можеш да го приемеш. Че не сте симбиотични създания, че не сте пасващи половинки, а цялостни същества... за мен това е същността на една "зряла любов" - цялото да прелива в цялото. Но за да стигнеш дотам се иска опит... да устоиш на рушащите се излюзии и да не се отчаеш.
За мен една връзка трябва да се гради на доброволни начала, а не на някакъв вид взаимна зависимост. Проблем има, когато сме научени от родителите си или обществото, че най-сигурната форма на отношения е зависмостта. Всички попадаме в този капан, а някой и цял живот не се измъкват от него. Иска се време и опит, за да разчистиш предразсъдъците, очакванията, претенциите и да имаш любов в чист вид. Просто любов.
Трябва много неща да ти се случат и да направиш усилие да ги разбереш...
Мисля, че всяко разочарование идва от несъразмерно очакване.
Всяка болка всъщност е вътре в нас, отвън е само "отключващият фактор". Мисля, че най-голямата грешка във връзките е да държиш другия отговорен за собствената си недостатъчност.
Но всичко това без опит няма как да го разберем. Проба - грешка и евентуално някакво осъзнаване.
Слава Богу моята връзка преживя всички тези катаклизми на моето порастване. Но това се дължи на наличния опит от другата страна. Много по-лесно е, когато другият вече е минал по този път и не се чуди какво ти става, а търпеливо те изчаква. Понеже знае, че рано или късно ще ти просветне.
...
... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова
|