Доскоро се съмнявах дали наистина има "вътрешна дискриминация". Всъщност това, което в тази нишка се нарича "парадиращи педали" е това, което други наричат "феминизирани гейове". Противопоставянето "феминизирани"- "нефеминизирани" или както аз го наричам "тези, на които им личи" - "тези, на които не им личи". Разбира се тези изрази са доста некоректни, но показват доста ясно за какво става дума.
У тези "на които не им личи" има доста ясно желание да не бъдат по никакъв начин асоцииирани с другите, не се събират с тях, някои дори не искат и да си говорят с тях.
В последните години дори видях наживо как действа "вътрешната дискриминация" - съвсем естветвен процес, в който една компания "гейове, на които не им личи" не допускат до себе си другите. При това без да има каквото и да било пряко "изгонване" - всичко се получава естествено.
Причини за вътрешната дискриминация има доста. Мисля, че най-разпространената е страхът от "разкриване".
Гейът,на когото не "му личи" живее съвсем нормално в хетерообществото и ако не изявява нагласите си не страда от дискриминация или подигравки. Той обаче се страхува, че ако се събира или дори говори с някой на когото му личи ще предизвика съмнения и приказки сред другите хора.
Друга причина за вътрешната дискриминация на която съм попадал е "заради тях ни се носи такова име в обществото", но това е отношението на доста малка част от хората.
Та затова ми се струва, че темата е доста интересна - какво поражда вътрешната дискриминация?