Според мен има огромна разлика между тези, за които "чупещите се китки" са естествени, така им идва, и тези дето го правят нарочно, за да предизвикват околните, без значение дали "потърпевшите" околни са други гей хора или хетеросексуални.

Често дори е трудно (поне на мен ми е трудно) да се определи кога това си е част от естествената жестомимика на човека, и кога е предизвикателен театър. И вероятно е възможно само след поопознаване на човека.

Според мен за всякакъв вид хомофоби "чупещите китки" са си баш парадиране, но те нямат нито как, нито причина да се ровят в подробностите.

Колкото за това дали ние, гейовете не понасяме "женствените" мъже -- вярно има такова нещо и то може да се нарече, мисля, "вътрешна дискриминация". Вече съм го споменавал в клуба, но набързо -- аз също "не понасях" такива момчета допреди примерно две години. Сега обаче смятам, че не си заслужава. И че самият аз бих губил от това да подхождам с предразсъдък и да гледам с неприязън на тия момчета.

В крайна сметка в тоя случай мисля, че непоносимостта е най-вече в главата на непонасящия . По принцип де