Защо все аз съм виновен?!

Ама сега най-нахално ще се изкажа пръв! Ще обясня какво имам предвид като казвам "нещо" и "до някаква степен да си приличат".

Под първото имам предвид истинска, здрава връзка. Някой може да се заяде за тези определения, но тях няма да обяснявам. Що се отнася до приликите... сложен въпрос наистина. Учителката ми по философия например е омъжена от 30 години. Както споменах тя е човек философ, обмисля всичко, търси отговори. Мъжът й... ми той е професионален спортист. Тя много пъти ни е разказвала за пробелми които е имала с него защото той гледа на всичко много буквално. Въпреки това казва, че си го обича и е щастлива.

За мен това е трудно разбираемо... Аз си мисля, че за да ми е добре с един човек трябва да сме на една вълна, т.е. когато чуя една песен и му кажа, че страшно ми е харесала той да ме разбере. Не е задължително да я харесва и той, просто да разбира защо ми действа на мен по един или друг начин. Въпросът е, че трябва човек да се чувства разбран от човека до себе си. Според мен това е страшно важно защото иначе отношенията биха били чисто битови, няма да я има духовната връзка.

Да си приличат също така означава да имат общи теми, неща за които да си говорят, които да са интересни и на двамата и да не се изчерпват след десет минутен разговор. Лично аз не мога да си представя да живея с някого и по цял ден да мълчим или да говорим за някой тв сериал, или за вермето. Това не означава да мислят еднакво! Единият може да е на едно мнение, другият на противоположното, важното е да съществува проблем, по който и двамата имат мнение и им е интересно да го споделят.

Това е може би един от първите случаи, в които говоря от части от личен опит така, че съм готов да понеса и отговорността за мнението си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите