| 
         
        
  
        
				Ми да си кажа и аз мнението за религиите  
 
 От моя гледна точка, религиите са съвкупност от правила и норми, по които човек или група хора може да се стреми да се живее.
 
 Дадената религия може да претендира, че спазването на нормите й носи определена (или по-мъглява) полза (спасение на душата или купища мадами отвъд смъртта). Независимо обаче за какво претендира религията и водачите й, същинската й цел (често неосъзнавана от последователите й) е просто да осигури въпросните правила и норми. Благодарение на тях групата хора се превръща в общност, която може да произвежда блага.
 
 Същото нещо прави и държавата, само че религията се опитва да се захване за ирационалните и мъгляви човешки представи и страхове (много благодатна почва). Докато държавата го прави, захващайки се за много по-рационални и ясни основния.
 
 Именно поради това държавата (когато апаратът й не е заразен с религия) успява да променя нормите по-адекватно с развитието на обществото, така че след време да не се превърне в спънка за обществото, а да продължава да стимулира все по-нататъшното му развитие.
 
 Хрумва ми следната аналогия.
 
 Да вземем едно бебе. По някое време то ще трябва да проходи. Когато стигне подходяща възраст, полезно за бъдещото прохождане е "паякът" -- кръгла поставка на колелца, в която слагат детето. Детето може да се отпусне в бандажа на количката, а може и с краката да драпа по  пода, избутвайки поставката в дадена посока.
 
 "Паякът" може да е полезен, развивайки двигателната култура на детето и подготвяйки го за прохождането. 
 
 Представете си обаче дете, което е вече на 7 години, а още "ходи" с "паяк". "Паякът" вече нанася много повече вреда, отколкото полза за развитието на детето, понеже не се променя целесъобразно с развитието му, така че да го стимулира да се развиа още по-нататък. 
 
 От помощен уред, паякът се е превърнал в окова.
 
 Та, според мен религията, както и държавата, са "паяци" за обществото. Понякога единият допълва другия, но общо взето държавата е за "по-развити" общества.
 
 Тази аналогия обаче не бива да се приема пресилено, пък и религията може да бъде "паяк" или "патерица" за отделния човек, не само за обществото.
 
 Имам една приятелка, която години наред се чувстваше нещастна, учението не й вървеше, отношенията й със семейството бяха ужасни и т.н.
 
 В един момент тя се присъедини към една религия (секта на една от най-разпространените религии) и в резултат тя организира живота си. Напусна ВУЗ-а, в който бяхме колеги, и където тя получаваше двойки и тройки, отиде в друг ВУЗ със съвсем друга специалност, в който аз надали бих изкарвал и четворки, а тя завърши с отличие. Междувременно отношенията й със семейството се оправиха, тя си намери приятел и т.н.,животът й се разгърна.
 
 Тя самата отдава успеха си на опората, която й е дала въпросната религия. Аз мога само да повдигна рамене, понеже сам видях колко силно се промениха нещата.
 
 Та, като цяло: според мен в съвременното общество религията вече не може да помогне на общественото развитие и може само да му пречи. Само че тя може да бъде от огромна полза за отделни хора, така че няма нищо лошо който търси, да може да си намери религия. Каква е точно религията според мен няма абсолютно никакво значение, стига да стимулира съзидателното развитие на въпросния човек. Един вид, няма значение какъв цвят е патерицата, стига да помага на човека и да НЕ изстрелва патрони към невинните хора наоколо.
  
        
        
  
          |