Моето отношение към религията е доста избирателно. Имам Вяра в една Разумна първопричина за възникването на Вселената, която можем да наречем БОГ, но оттам нататък, не се вмествам в канона или догмата на никоя религия. Взимам от всяка това, което ми звучи вярно. Така например, вярвам, че Христос е Божи пратеник на Земята и че дори може да е Божи син/то не сме ли всички ние такива/, но в същото време приемам и идеята за прераждането.

напълно неприемливи за мен са идеите на християнството за първородния грях, или че човек се ражда грешен. Много повече харесвам източната концепция, че животът е едно училище и ако не научиш това ,което трябва сега, ще ти се наложи да го научиш в следващия живот... Апропо, идеята за вечните мъки ми звучи абсурдно...

Накъдето и да погледнеш, все Чудеса ще видиш...