|
Тема |
Re: Правих секс с училищния бодигард... [re: Gnomeo] |
|
Автор |
Hopтттчe (Unhandled event) |
|
Публикувано | 26.10.04 10:38 |
|
|
Според мен ако човек поне веднъж е бил влюбен истински, вече не може с лека ръка да каже "По-добре да съм отритващ, понеже така ще ме боли по-малко". Не може, понеже вече знае какво е да си отритнат.
От този момент нататък подобен избор става невъзможен. Все едно да висиш над пропастта с две деца в ръце и да трябва да пуснеш едното, за да спасиш другото. Ужасяващ избор, пред който никой родител не би искал да бъде изправен.
Ако се знае, че със сигурност само едната обич ще умре, по-добре всичко да си остане приятелско. По-добре или и двете да умрат, или изобщо да не се раждат.
Но в живота тези неща никога не можеш да знаеш предварително. И се налага човек да поеме риска да бъде и отритнат, и отритващ. Заради надеждата всичко да продължи. Прочитайки изречение като предното, на човек обикновено в главата остава да му кънти сладката дума "надежда" и той лесно забравя, че рискът е поет заради надеждата, но тя не ликвидира риска и той си остава реален.
|
| |
|
|
|